Среднощен разговор с един мистик 5 страница

Той не обърна внимание на репликата ми, но вместо това смени темата:

- Обичах и самолетите - каза той. - Толкова много исках да летя, че почти се присъединих към индийските въздушни сили, защото това щеше да ми позволи да летя. Няколко човека си построихме делтапланер. Аз се качих за първия полет и скочих с раздрънканата машинария от един близък хълм. Вместо да се рея в небето, аз набързо се сгромолясах в дефилето под мен. Не само се строши делтапланерът, но счупих и двата си глезена. - Садгуру се засмя продължително и гръмогласно.

- Ау, обзалагам се, че това много се е харесало на родителите ви - подхвърлих иронично аз.

- Да, баща ми винаги се е притеснявал, че нямам страх от нищо.

Усмихнах се и поклатих глава. Бързи коли, бързи самолети, отровни змии и кой знае какво още. Безстрашието и любовта към инженерната наука, изглежда, се сливаха в него. Помислих си как любовта му към педала на газта предизвиква подобна любов към ускоряване на духовното израстване на онези, които учат с него. Разбира се, беше съвсем логично йогата, която той преподава, да е вид инженерство: духовно инженерство.

Животът на Садгуру, изглежда, имаше по-ясна цел, отколкото този на който и да е друг от моите познати, въпреки че и в неговата младост е имало необузданост и преврати. Чудех се колко ли повече контрол е упражнявал той над живота си, отколкото един обикновен човек. Коя беше движещата сила на този бързо шофиращ мистик? Има ли съдбата нещо общо с това? Всъщност дали съдбата подтиква хората?

- Садгуру - попитах аз, докато бягащите бели линии на магистралата ме унасяха в хипнотично състояние, - има ли такова нещо като съдба? И какъв контрол в действителност имаме ние върху живота си?

Гордея се, че съм съсредоточен и целеустремен човек, и зная, че това качество много ми е помагало в живота, особено в кариерата ми. Но въпреки концентрацията си, зная и колко много неща са се изплъзнали от контрола ми. Исках да зная колко далече мога да стигна в овладяване на всеки аспект на преживяванията си. И тъй като гледах на живота откъм духовната му страна, исках да опозная всички невидими сили като кармата, силите на причината и следствието, които пулсират в живота ни и предопределят какви точно събития да се случат (или да не се случат). Ние пионки на съдбата ли сме и изобщо възможно ли е това да се промени?

Той замълча, преди да отговори:

- Сега, истинският въпрос, който ти всъщност задаваш, е дали животът е предопределен. Това е въпросът. И той възниква, защото в живота ти се случват определени неща и дори да се опитваш да го насочиш в една посока, той често отива в съвсем друга. Това е причината за въпроса. И така, това съдба ли е? Както знаеш, външните събития се контролират от много, много сили. Точно сега ние се движим с тази кола и тази ситуация се контролира от силите на гравитацията, движението на планетата - нейното въртене около оста и около слънцето - и от атомните сили, и от още много други неща. Действат и сили далеч отвъд известните нива на възприятие и разбиране. Ние ги осъзнаваме само до известна степен и до тази степен можем да ги контролираме. Например човек може да кара кола, да е сигурен, че е сложил достатъчно гориво, и да спазва правилата на пътя. Тези неща са под негов контрол, но гравитацията не му е подчинена. Но през последните петдесет години нашето разбиране много се е променило. Сега ние мислим по-малко за съдбата и повече за нещата, които се случват целенасочено. Разбираш ли това?

Той замълча в очакване. Очевидно въпросът му не беше риторичен.

- Да - казах аз. - Определено не мисля, че ако нещо е предопределено да стане, то ще стане - както е разсъждавала баба ми.

- Така че - продължи той - в следващите сто години, ако възприятията и разбиранията ни се усъвършенстват и напреднат достатъчно много, ще видиш, че ние все по-малко и по-малко ще разчитаме на милостта на съдбата. Повечето ситуации ще бъдат в наши ръце. Това започва да се случва бавно, стъпка по стъпка, нали така? Все още не разбираме всички сили, които въздействат върху ситуацията точно сега, така че за всичко, което не разбираме, казваме, че е Божията воля. Това е детското обяснение за всичко, което не можем да възприемем и да разберем. Много лесен начин да подминем по-задълбочено изследване. Окачествяваме го по този начин, защото не разбираме правилно реалностите на живота. В момента изпълняваме огромен проект в селските райони на Южна Индия. Знаеш, че съм сред селските хора още от дете, но когато пристигнах и видях всичко, което става там, бях удивен, че в двадесет и първи век, когато има държавни медицински центрове на не повече от пет километра от всяко село, всяка година повече от седемдесет хиляди деца губят зрението си заради нещо толкова обикновено и лечимо като конюнктивита. Той не причинява слепота; просто децата бъркат в очите си, за да ги чешат. Ако не ги докосват за четири дни, и без никакво лечение всичко ще мине, но те не могат да търпят сърбежа. Две капки антибиотик - и зрението им няма да изчезне. Мислиш ли, че това е съдба, или е нещо, което ние можем да променим?

- Определено това можем да променим – отговорих аз.

- Каквато и да е твоята съдба точно сега - продължи той, - тя се създава от теб, но за нещастие ти си я създаваш несъзнателно. Тя се пише от теб и от никой друг. Създателят ти е дал абсолютната свобода. Той е заложил собствената си същност в теб. Твоята съдба се пише от теб самата. Само поради чувство на безсилие хората говорят толкова много за съдбата. Може и съзнателно да създаваш съдбата си. Искам вие да познавате силата, свободата на друг вид наука - духовната наука, науката за йога, чрез която може да станете господари на собствената си съдба. Вие все още не сте разбрали какво огромно, чутовно нещо е да си човек. Ако вземете човешкото същество в неговата абсолютна пълнота и цялост, божественото ще е част от живота му. Ако овладеете физическото си тяло, 10 до 15 процента от живота и съдбата ви ще са под ваш контрол. Ако достатъчно добре владеете съзнанието си, 40 до 60 процента от живота и съдбата ви ще са под ваш контрол. Ако напълно овладеете енергиите на живота си, 100 процента от живота и съдбата ви ще са под ваш контрол. Цялата наука за йога е създадена да въздейства и да работи над тези три елемента: тяло. съзнание и енергия. Всяко човешко същество може напълно да използва способностите си само когато съществува в състояние, при което няма противоречия със себе си. Никакви вътрешни противоречия - нито в тялото, нито в мисълта, нито в емоциите. Само в такова състояние човек може да прояви всичко онова, което е. Именно това е духовният процес. Вие решавате къде искате да отидете, определяте своята насока и цел. Това зависи от вас. Както има наука за физиката, за външното добро състояние, така има и вътрешна, духовна наука, науката йога. С нейна помощ вие можете да вземете собствената си съдба 100 процента в своите ръце. Вие можете да изберете начина, по който да се родите. Вие можете съзнателно да изберете и утробата, от която да се родите. Това е степента, до която може да овладеете собствения си живот. Раждането, самият живот и смъртта ви могат да бъдат ваш избор. Може да изградите живота си по начина, по който желаете. Дори и сега това е ваш избор, но го правите несъзнателно. Човек може да избира и съзнателно. Ако не поемете съдбата си в свои ръце, вие живеете на принципа на случайността. Почти 90 процента от света през цялото време живее в безпокойство. Това е, защото хората не правят усилие да вземат живота си в свои ръце: да става каквото има да става.

- Ако не съзнаваме, че творим съдбата си точно сега, как се случва това? Дължи се на нашите мисли или на действията ни, или на нашите минали постъпки? - попитах аз.

- На това, което си ти точно сега - отговори той, - цялата ти личност, всичко, което си, е едно сложно и цялостно натрупване на отпечатъци от самия живот. То е като твоят софтуер. Това наричат карма. Това е съвкупността от житейските преживявания. Всичко, през което си минала, се е отпечатало в съзнанието ти и дори в енергията ти. Самият начин, по който се държи тялото ти, по който протичат енергиите ти, е резултат от миналите отпечатъци на твоята карма. Даже начинът, по който се движиш, е програмиран. Така че това, което ти наричаш карма, е сборът от огромен набор отпечатъци, които си приела като софтуер. Поради тези влияния човек развива определени склонности. Тялото на човек, съзнанието му, емоциите му, енергиите му - всичко работи според тези склонности, които се появяват поради огромния запас от отпечатъци. Това е влиянието на кармата върху нашия живот. Докато човек не се издигне до определено ниво на съзнание и не поеме до известна степен контрол над себе си, той винаги ще бъде тласкан и възпиран от тези склонности, които са били несъзнателно създадени. Дори и когато човек е тласкан в определена посока, това е предизвикано от самия него, от никой друг.

- Така че щом ние създаваме, ние можем и да развалим или да избегнем това, което създаваме? - попитах развълнувана от откриващата се перспектива. - А можем ли да го променим, като внимаваме? Или някои неща със сигурност са предопределени да се случат?

Садгуру отговори:

- Точно сега - да. Има много неща, които са предопределени да се случат, тъй като тези склонности са далеч по-дълбоки от твоето съзнателно решение. Ако решиш да вървиш в определена посока, има много неща, които можеш да промениш. Някои основни неща ще си дойдат на мястото. След като човек обаче придобие известен контрол над жизнените си енергии, той може напълно да промени посоката на живота си. Днес можем да направим това съзнателно. Самият факт, че един човек се обръща към духовното и казва: „Търся освобождение“, означава, че той иска да вземе живота в собствените си ръце. Искаш да поемеш контрол над съдбата. Още с първите стъпки на йога ти се опитваш да поемеш отговорност за част от себе си, започвайки с тялото, дишането, след това със съзнанието и енергията. Вървиш стъпка по стъпка. Това е повече, отколкото само да се освободиш от страданието. Определено можеш да промениш посоката на съдбата си.

- Садгуру - казах аз. - всички тези неща, които споменахте в програмата, че ще се случат, ако изпълнявам практиките, вече ми се случиха. Сега животът, до известна степен, е по-лек. Наистина харесвам практиките. А също така толкова много дребни и не толкова дребни неща в живота ми се промениха. Постоянното чувство на безпокойство, което преди изпитвах, изчезна. И все пак не усещам, че съм се доближила до момента, в който поемам живота в собствените си ръце.

- Шерил, определено го вземаш в собствените си ръце. Ти беше в много лошо здравословно състояние, когато те срещнах. Дори очите ти бяха хлътнали. Ако не беше изпълнявала стриктно практиките, щеше да изпаднеш в много тежко положение. Ако не беше практикувала йога, сега щеше да си много по-зле. Попитай лекаря си накъде се беше запътила. Сега всичко се е променило. И така, взела ли си живота си в ръце? Ти си на крака и способна да изпълняваш задълженията си много по-добре от преди. Определено тази част от живота ти е в твоите ръце. Попитай лекаря си. Той ще потвърди думите ми. Когато физическото ти състояние е много влошено, тогава всичко се срива. Сега ти си в добра форма и енергията ти е повишена. Само погледни колко се е подобрило здравето ти. Така че си взела съдбата си в ръце в мига, в който си се заела с подобряването на физическото си състояние.

Изглеждайки млад и жизнен с прибраната си на конска опашка коса, Садгуру смъкна слънчевите си очила и ме погледна е онзи древен и всезнаещ поглед. Не искаше да пропусна да разбера, че това, което ми се е случило, не е станало случайно. Независимо от всички предсказания на медицинските светила, това, което той казваше, беше вярно. Преди да започна да практикувам Иша йога, здравето ми беше в много лошо състояние. Самото ходене на работа ми костваше огромни усилия. Така преживявах всеки ден и се преструвах, че всичко е наред. Щом се приберях вечер у дома, вече не бях в състояние да върша нищо. Чувствах се напълно изчерпана, без капка енергия в мен. Сега, за сравнение, се чувствам прекрасно и изпълнена с лекота.

- И така, какво трябва да направим, за да вземем напълно съдбата си в собствените си ръце? - попитах аз. - Чух една жена да ви пита как да контролира мислите си. Тя каза, че мислите й непрекъснато препускат извън нейния контрол, в различни посоки, без никаква видима причина. Това, изглежда, се отнася за почти всеки един от нас. Вие казахте, че ние не можем да контролираме мислите си, когато се отъждествяваме с толкова много неща: нашето тяло, ум, професия, семейство. Това, както казахте, има нещо общо с контрола над съдбата ни. Може ли да обясните?

- В мига, в който се отъждествиш с много неща, които не си, не можеш да спреш мислите си. Като се започне от физическото тяло - което е едно натрупване, ума, емоциите, предметите, хората. Поел си толкова много фалшиви идентичности и те непрекъснато се връщат. Хората не разбират връзката между тези фалшиви идентичности и самите тях. Човек може да изпита щастие в това състояние. Може да познаете радостта, породена от някакви външни причини, но да бъдеш самият себе си по най-приятния начин, за повечето хора е невъзможно. При теб не е така.

- Садгуру, почти всеки човек, когото познавам, основно търси съвършения живот - казах аз, - съвършения партньор, красива обстановка, огромното богатство. И аз харесвам тези неща, но зная, че по този начин се подценяваме. Имам чувството, че животът е нещо много повече от това.

- Определено има нещо повече. След като си извършил необходимата садхана (духовна работа), вече имаш определена власт над тялото, съзнанието и енергиите си. Ако човек иска да следва духовна съдба, необходим е много повече контрол. Но ако търсите само материално благополучие, имате нужда само от малко контрол и много лесно може да постигнете желаното.

- Продължавам да мисля, че наистина се подценяваме, като се опитваме да постигнем само хубав живот - казах аз.

- Дори е малко владеене на ума и тялото човек може лесно да постигне тези неща. Ако засилите и задвижите жизнените си енергии отвъд определено ниво, това ще ги направи по-доминантни, отколкото са умът и тялото ви, и тогава вие без усилие може да сътворите каквото желаете. Това, което искате на физическо ниво в света, ще падне в краката ви, без да инвестирате целия си живот в него. То изобщо не трябва да ви отнема много време. Успелите хора са онези хора, които до известна степен упражняват контрол над ума си. Те са успели да се съсредоточат по-добре от останалите. Най-добре е обаче да преодолеем натрапчивата природа на желанията; иначе тази планета ще излезе от равновесие, ако създаваме твърде много ненужни вещи - обясни Садгуру.

- Изумена съм - казах аз, - защото след като се фокусирах върху живота си, успях да направя така, че много неща, конто исках да се сбъднат, външно се случиха и въпреки това нямах късмета това да стане на духовно ниво.

- Имала си възможност да накараш само малките неща да се случват. Не си успяла да сбъднеш големите. Трябва да можеш да караш да се случват големи, големи неща. Ако можеш само за миг да усетиш, че източникът на сътворението е вътре в теб, и да изместиш целия си фокус - каза той, - може да пренапишеш собствената си съдба.

Разбира се. не бях имала възможност да направя така, че да се случат големи, големи неща. Садгуру ми припомни колко важно беше, че здравето ми се е подобрило толкова много. Не исках да го подценявам и не това имах предвид. Здравето във всяко едно отношение е на първо място. Поради липсата на издръжливост и постоянната болка, която изпитвах, програмата Иша йога отначало ми беше много трудна. Сега това е минало и мога да почувствам по-фините аспекти на йога, но това само усили желанието ми да стана всичко, което е възможно.

Едва забелязвах сливащия се пейзаж отвън, докато се движехме по магистралата, но сега бяхме на двулентов път и приближавахме планината на Северна Джорджия. Пред нас се бяха ширнали тучни зелени ливади, изпъстрени на места с добре окосени поляни със златно сено, а лека планинска мъглица ни обгръщаше. В един момент махнахме гюрука на колата. Когато напуснахме Атланта, беше тридесет и пет градуса и небето беше бяло, но тук градусите бяха с пет по-надолу и без никаква влажност. Небето беше красиво, блестящо синьо.

Докато пътувахме, Садгуру продължи да говори за моите притеснения:

- Първо, трябва да установиш коя си - каза той. - Фокусът ти е размазан, защото това, което ти наричаш свое „аз", е онова, с което се отъждествяваш - тялото ти, умът ти, къщата, колата, съпругът ти, детето, домашният любимец, образованието ти, работата ти, властта и всички натрупани придобивки. Ако премахна от теб всички тези идентичности, ти ще се чувстваш все едно си никой. Така че това, което ти наричаш свое „аз", се разпростира около теб. А когато кажа „ти", имам предвид точно теб. Не тази кола, не това пътуване, не тази седмица, не твоето дете, не нещо друго - само теб. Ако това „ти" остане неидентифицирано с нищо друго, освен с това, което наистина е, ти можеш да пренапишеш съдбата си по какъвто начин желаеш. Точно сега ти си разпиляно същество. Теб те няма; съществува само едно натрупано минало. Трябва да събереш всичката тази бъркотия и да я отстраниш. Докато се отъждествяваш с всички тези неща, които си насъбрала, ти си една тълпа, а съдбата на тълпата винаги е предопределена. След като веднъж станеш индивидуалност, не може повече да бъдеш делима. Неделим означава безкраен. Можеш да делиш на части всичко, но не и безкрайното. Това, което може да бъде разделено, не може да достигне абсолютната стабилност. Това означава, че си фрагментарна. Да бъдеш цялостен - за това се изисква истинско майсторство. Не е за учудване, че хората са една тревожна, объркана маса. След като веднъж наистина станеш индивидуалност, не отъждествяваща се с нищо, съдбата си е твоя. Искам да разбереш това.

И аз наистина много исках да го разбера. Като го слушах как говори, се чудех как бях изгубила своя фокус, без да го съзнавам. Вече не бях изпълнена с безпокойство, но духовната ми съдба определено не беше в ръцете ми. Както казва Садгуру, той не отговаря само на въпроса, а на човека. Знаех, че това със сигурност се отнася до мен, и се чудех дали наистина все още твърде силно се отъждествявам с тялото си, ума си, къщата, колата, съпруга, детето, домашния любимец, образованието, работата, властта - списък с неща, които той спомена? Как да остана съзнателен участник в живота си, без да се отъждествявам? Някои хора изоставят живота си, за да станат йоги. Аз исках да достигна просветление в живота, който си бях създала. Беше ли възможно? Той казва, че човек може да живее в света и да бъде освободен. Но как? Как да живееш така, че да бъдеш „неделим"?

Садгуру продължи:

- Колкото повече робуваш на логическия процес на съзнанието, толкова повече се стремиш да бъдеш изключителен. Днес цялото общество насърчава този стремеж. Да си изключителен означава да отделяш себе си от живота. Обвиваш се в собствен пашкул. Нуждата да бъдеш изключителен идва от дълбокото чувство на несигурност. Затвореността и несигурността взаимно се подхранват. Те управляват една голяма част от човечеството, и то на чисто психологическа основа. Не се основават на действителността.

Помислих си колко вярно е това за нашата култура тук, в Съединените щати. Ние живеем в свои отделни светове, в отделени квартали и се пазим от всички, които не харесваме или не желаем. Не само богатите го правят. Дори в бедните квартали е много опасно да си аутсайдер. Ние допускаме в нашите среди много ограничен брой хора. Би ли могла тази наложена от самите нас изолация да ни пречи да живеем истински?

- Нашето тяло и животът в нас са взаимосвързани. Физическата ни обвивка е взета назаем от планетата, но ние сме я приели като своя. С всяко вдишване и издишване ние си взаимодействаме с целия свят. Енергията отвътре е винаги едно цяло с всичко останало, така че ограничеността е просто една бариера в съзнанието. С други думи, човек има съзнание, което не е в съзвучие с целия живот. Когато нашето съзнание не е в хармония с живота, който водим, нямаме желание процесът на живота да достигне върховото си развитие. Това нежелание е чисто психологическо. Всяка наша клетка се бори, за да съществува и да процъфтява. Когато не знаем това, ние се чувстваме душевно потиснати и усещането е като че ли искаме да умрем. Затворете си устата и си запушете носа и вижте какво ще се случи. Ще видите как всичко във вас ясно ще декларира желанието си за живот. Тъй като процесът на живота е процес на включване, ако вие задвижите психологическия процес на изключването и създадете чувство на дълбоко нежелание за живот, тогава умствено вие работите срещу самия живот, проявен чрез вас. Именно тук се крие източникът на цялото страдание. Ако съзнанието ви е в хармония с останалата част от вас, тогава то може да стане абсолютно всеобхватно. Благодарение на тази всеобхватност ще постигнете блаженство, а процесът на живота ще се развие в правилната посока. Направеното с желание е вашият рай, направеното с нежелание е вашият ад. Когато човек е всеобхватен - едно цяло със света, блаженството е естествено състояние. Йога означава познаване и преживяване на всичко като част от самите нас. Съвременната наука е доказала, без всякакво съмнение, че всичко е една енергия. Религиите крещят, че Бог е навсякъде. Дали ще кажете, че Бог е навсякъде, или че всичко е една енергия, вие изразявате едно и също нещо по два различни начина. Ученият извежда това доказателство математически. Той не го е преживял. Неговата реализация е интелектуална. Това не трансформира живота му. Религиозният човек само вярва. Йогинът е човек, който не желае да се примири нито с изведените научни доказателства, нито с религиозните системи. Той иска да преживее и да научи. В този смисъл йога е те­нология, която води човек от индивидуалност към универсалност, към опознаване и лично преживяване на съществуването. Патанджали, който се счита за бащата на йога, казва това по много красив начин. Когато започва йога сутрите, той казва: „И сега, йога”. Това, което той има предвид, е, че сега вие сте опитали всичко - вкуса на парите, властта, богатството, любовта, удоволствието, та дори и наркотиците - Садгуру се засмя, - и наистина нищо не е подействало. Всичко е било много хубаво, но това не ви е донесло чувство на удовлетворение. Когато разберете това, вие сте готови за йога.

Размислих се за всичко, което бях преживяла в живота си - толкова много мигове на удоволствие и забавление. Спомням си момента, когато разбрах, че бизнесът ми ще бъде успешен. След крайното безпаричие можех да си купя собствена къща, да посещавам ресторантите, които искам, да пътувам и да правя каквото пожелая. Мислех си, че най-после съм постигнала целта. Но не беше достатъчно. Нищо в живота ми, без значение колко прекрасно беше, не успя да ме удовлетвори напълно.

- До голяма степен много хора се радват на всички тези неща само защото не всеки може да ги има. Това е единственият начин да се почувстват специални. Ако всички на този свят бяха милионери, повече никой нямаше да се вълнува от това, че е милионер. Човек често се радва на разни неща, защото си мисли, че са специални или уникални. Това не е истинска радост. Когато си стигнал до мига, в който осъзнаваш, че това не носи истинска радост в пълния смисъл, тогава си готов за йога. Ето защо Патанджали започва йога сутрите с „И сега, йога". Можем да преминем през живота недокоснати. Когато вървим, искаме да е по-приятна улица. Няма проблем в това. Нека вървим по хубава улица, но не влагайте себе си в нея. Ако вложиш себе си в нея, ще се превърнеш в настилката, по която всички стъпват. Така че инвестирайте вътре в себе си. Ако съдбата ти е в твои ръце, какво ще избереш - свобода или робство? Ще избереш свободата, тъй като дълбокият копнеж на всеки живот е да бъде освободен от процесите, които ние наричаме живот и смърт. Така че след като съдбата започва да се случва съзнателно, следващата стъпка идва сама, защото животът във вас притежава интелигентността да избере свободата, а не робството. Само защото съдбата ви е била сътворена несъзнателно, ще се обвържете ли във веригите на робството?

Кимнах и тихо потънах в собствените си мисли. Разбрах, че винаги съм се отъждествявала с тялото и ума си. Даже и някои от нас да вярват, че има още нещо след смъртта на тялото, ние продължаваме да се отъждествяваме с телата си. Осъзнавах това, но моето разбиране, изглежда, не променяше преживяванията ми. Дори знаех, че съзнанието ми - това може и да не съм аз, тъй като невинаги се вслушвах в него. Несъзнателно бях прибавила и още фалшиви идентификации.

Преди да разбера, стигнахме до завоя към планината на Северна Каролина. Все още имах много въпроси към Садгуру относно съдбата, но исках и да съм сигурна, че ще му бъда полезна при престоя му тук. Така че го попитах:

- Какво ще правите тази седмица? Мога ли да ви помогна с нещо?

- Добър готвач ли си? - попита той и се разсмя.

Намръщих се и си признах:

- Не, наистина. Мога да забъркам няколко ястия, но не мога да нарека това готвене. - Определено не исках да поемам риска да готвя за него, особено когато вече знаех, че неговата асистентка Лийла, с която щяхме да се срещнем в къщата ми в планината, прави това много по-добре.

- Тогава няма да си ми от голяма полза - каза той и отново се засмя.

- Не, наистина, мога ли по някакъв начин да ви помогна в работата? Нуждаете ли се от нещо? - попитах аз, като не бях сигурна точно от какво естество е неговата работа и, честно казано, търсех нещо, което да ми подскаже. Бях чувала много за това колко важна е мистичната част от неговата дейност и колко малко той говори за нея.

Не мислех, че той ще започне да обяснява, но след дълга пауза каза:

- Шерил, би могло да се каже, че имам много голямо семейство. То е разпръснато по света и понякога има нужда от малко грижа и внимание. Благополучието на голяма част от него зависи от мен. Има и други аспекти, които ще се сторят твърде странни за възприемане от логичното ни съзнание. Ще се изненадаш, ако разбереш, че съм посветил повече хора, които не съм срещал, отколкото такива, които съм срещнал. Тук няма значение физическото разстояние. Освен това хората не търсят от мен само духовно ръководство; искат и друг вид помощ. Има много болни хора, за които трябва да се погрижа. Понякога, когато дойде време, помагам на хората в техния преход.

Това определено е доста сложно за моите представи и бих желала да мога да разбера всичко за Садгуру. Така си мислех, когато той се умълча. Изглежда, че не искаше да говори повече затова. И така, сменяйки темата, го попитах как така се случи, че Лийла се оказа щастливката, която да бъде избрана за негов асистент и да прекарва толкова време с него.

- Знаеш, че когато пътувам, пътувам с тези хора, които са тихи - отговори той. - Нямам нужда от ничия компания. Чувствам се най-добре сам, но работата ми е един дълбок и постоянен ангажимент с хора. През деня има много хора около мен и аз нито за миг не се колебая да се ангажирам дълбоко с живота им, защото нямам страх от обвързване. Обвързването ми с хората е безусловно. Когато съм в личното си пространство, има много малко хора, на които е позволено да са около мен и да ми помагат. Избирам онези, които въплъщават достатъчно спокойствие и вдъхват усещане за завършеност и цялост, така че да нямат нужда от много внимание. Има определена настройка, която позволява да се вършат много неща, без да се произнесе и една-единствена дума. По много начини те са се превърнали в част от мен. Даже и когато са наоколо, благодарение на минималното движение в тях, аз оставам в самота. Настройката им позволява да действат в съвършена хармония, без нужда от инструкции и обяснения. Ти предлагаш дома и гостоприемството си. Съжалявам, че няма да съм наоколо често, за да им се радвам. Ще бъда повече от времето сам, но ще направя всичко възможно да прекарам вечерите във вашата компания.

Думите му само усилиха мистериозния оттенък на седмицата. Не знаех какво да кажа и само седях в мълчание, което позволяваше казаното от него да проникне в мен. Останахме безмълвни за краткото време, което ни оставаше до пристигането ни в къщата. Когато спряхме на алеята, погледнах часовника на таблото. Бяхме пристигнали точно четиридесет и пет минути по-рано от очакванията ми.

Когато Садгуру спря колата и изключи двигателя, антологията на Руми, която някой му беше подарил на летището, падна от таблото. Когато вдигнах книгата, усетих как тишината се сгъстява, изпълнена с очакване. Вероятно падането на книгата го върна към въпроса ми, който му бях задала на летището - дали любовта е крайната цел, която човек може да преследва, - защото той ме попита меко:

- Шерил, ти любов ли търсиш или висша мъдрост?

За миг се стъписах. Тъй като не ми отговори тогава на зададения въпрос, приех, че той даже не го беше и чул, но ето, километри и часове по-късно, все едно не беше минало никакво време, той се върна точно към мястото, докъдето беше спрял. Замислих се за миг върху въпроса му и казах:

- Садгуру, аз не знам какво представлява висшата мъдрост. Разбирам какво е любовта. Всичко, което зная, е, че ако има нещо повече в живота от това, тогава и аз искам повече.

Той кимна:

- О, има повече. Има много, много повече.

 

4.

НОЩ ПЪРВА:

СРЕДНОЩЕН РАЗГОВОР С ЕДИН МИСТИК

 

Любовта е ваше качество. Любовта не е това, което правите. Любовта е това, което сте.