Ћекции.ќрг


ѕоиск:




 атегории:

јстрономи€
Ѕиологи€
√еографи€
ƒругие €зыки
»нтернет
»нформатика
»стори€
 ультура
Ћитература
Ћогика
ћатематика
ћедицина
ћеханика
ќхрана труда
ѕедагогика
ѕолитика
ѕраво
ѕсихологи€
–елиги€
–иторика
—оциологи€
—порт
—троительство
“ехнологи€
“ранспорт
‘изика
‘илософи€
‘инансы
’ими€
Ёкологи€
Ёкономика
Ёлектроника

 

 

 

 


—реднощен разговор с един мистик 5 страница




“ой не обърна внимание на репликата ми, но вместо това смени темата:

- ќбичах и самолетите - каза той. - “олкова много исках да лет€, че почти се присъединих към индийските въздушни сили, защото това щеше да ми позволи да лет€. Ќ€колко човека си построихме делтапланер. јз се качих за първи€ полет и скочих с раздрънканата машинари€ от един близък хълм. ¬место да се ре€ в небето, аз набързо се сгромол€сах в дефилето под мен. Ќе само се строши делтапланерът, но счупих и двата си глезена. - —адгуру се засм€ продължително и гръмогласно.

- ју, обзалагам се, че това много се е харесало на родителите ви - подхвърлих иронично аз.

- ƒа, баща ми винаги се е притесн€вал, че н€мам страх от нищо.

”смихнах се и поклатих глава. Ѕързи коли, бързи самолети, отровни змии и кой знае какво още. Ѕезстрашието и любовта към инженерната наука, изглежда, се сливаха в него. ѕомислих си как любовта му към педала на газта предизвиква подобна любов към ускор€ване на духовното израстване на онези, които учат с него. –азбира се, беше съвсем логично йогата, ко€то той преподава, да е вид инженерство: духовно инженерство.

∆ивотът на —адгуру, изглежда, имаше по-€сна цел, отколкото този на който и да е друг от моите познати, въпреки че и в неговата младост е имало необузданост и преврати. „удех се колко ли повече контрол е упражн€вал той над живота си, отколкото един обикновен човек.  о€ беше движещата сила на този бързо шофиращ мистик? »ма ли съдбата нещо общо с това? ¬същност дали съдбата подтиква хората?

- —адгуру - попитах аз, докато б€гащите бели линии на магистралата ме унас€ха в хипнотично състо€ние, - има ли такова нещо като съдба? » какъв контрол в действителност имаме ние върху живота си?

√орде€ се, че съм съсредоточен и целеустремен човек, и зна€, че това качество много ми е помагало в живота, особено в кариерата ми. Ќо въпреки концентраци€та си, зна€ и колко много неща са се изплъзнали от контрола ми. »сках да зна€ колко далече мога да стигна в овлад€ване на всеки аспект на прежив€вани€та си. » тъй като гледах на живота откъм духовната му страна, исках да опозна€ всички невидими сили като кармата, силите на причината и следствието, които пулсират в живота ни и предопредел€т какви точно събити€ да се случат (или да не се случат). Ќие пионки на съдбата ли сме и изобщо възможно ли е това да се промени?

“ой замълча, преди да отговори:

- —ега, истински€т въпрос, който ти всъщност задаваш, е дали животът е предопределен. “ова е въпросът. » той възниква, защото в живота ти се случват определени неща и дори да се опитваш да го насочиш в една посока, той често отива в съвсем друга. “ова е причината за въпроса. » така, това съдба ли е?  акто знаеш, външните събити€ се контролират от много, много сили. “очно сега ние се движим с тази кола и тази ситуаци€ се контролира от силите на гравитаци€та, движението на планетата - нейното въртене около оста и около слънцето - и от атомните сили, и от още много други неща. ƒействат и сили далеч отвъд известните нива на възпри€тие и разбиране. Ќие ги осъзнаваме само до известна степен и до тази степен можем да ги контролираме. Ќапример човек може да кара кола, да е сигурен, че е сложил достатъчно гориво, и да спазва правилата на път€. “ези неща са под негов контрол, но гравитаци€та не му е подчинена. Ќо през последните петдесет години нашето разбиране много се е променило. —ега ние мислим по-малко за съдбата и повече за нещата, които се случват целенасочено. –азбираш ли това?

“ой замълча в очакване. ќчевидно въпросът му не беше риторичен.

- ƒа - казах аз. - ќпределено не мисл€, че ако нещо е предопределено да стане, то ще стане - както е разсъждавала баба ми.

- “ака че - продължи той - в следващите сто години, ако възпри€ти€та и разбирани€та ни се усъвършенстват и напреднат достатъчно много, ще видиш, че ние все по-малко и по-малко ще разчитаме на милостта на съдбата. ѕовечето ситуации ще бъдат в наши ръце. “ова започва да се случва бавно, стъпка по стъпка, нали така? ¬се още не разбираме всички сили, които въздействат върху ситуаци€та точно сега, така че за всичко, което не разбираме, казваме, че е Ѕожи€та вол€. “ова е детското об€снение за всичко, което не можем да възприемем и да разберем. ћного лесен начин да подминем по-задълбочено изследване. ќкачеств€ваме го по този начин, защото не разбираме правилно реалностите на живота. ¬ момента изпълн€ваме огромен проект в селските райони на ёжна »нди€. «наеш, че съм сред селските хора още от дете, но когато пристигнах и вид€х всичко, което става там, б€х удивен, че в двадесет и първи век, когато има държавни медицински центрове на не повече от пет километра от вс€ко село, вс€ка година повече от седемдесет хил€ди деца губ€т зрението си заради нещо толкова обикновено и лечимо като конюнктивита. “ой не причин€ва слепота; просто децата бъркат в очите си, за да ги чешат. јко не ги докосват за четири дни, и без никакво лечение всичко ще мине, но те не могат да търп€т сърбежа. ƒве капки антибиотик - и зрението им н€ма да изчезне. ћислиш ли, че това е съдба, или е нещо, което ние можем да променим?

- ќпределено това можем да променим Ц отговорих аз.

-  аквато и да е тво€та съдба точно сега - продължи той, - т€ се създава от теб, но за нещастие ти си € създаваш несъзнателно. “€ се пише от теб и от никой друг. —ъздател€т ти е дал абсолютната свобода. “ой е заложил собствената си същност в теб. “во€та съдба се пише от теб самата. —амо поради чувство на безсилие хората говор€т толкова много за съдбата. ћоже и съзнателно да създаваш съдбата си. »скам вие да познавате силата, свободата на друг вид наука - духовната наука, науката за йога, чрез ко€то може да станете господари на собствената си съдба. ¬ие все още не сте разбрали какво огромно, чутовно нещо е да си човек. јко вземете човешкото същество в неговата абсолютна пълнота и ц€лост, божественото ще е част от живота му. јко овладеете физическото си т€ло, 10 до 15 процента от живота и съдбата ви ще са под ваш контрол. јко достатъчно добре владеете съзнанието си, 40 до 60 процента от живота и съдбата ви ще са под ваш контрол. јко напълно овладеете енергиите на живота си, 100 процента от живота и съдбата ви ще са под ваш контрол. ÷€лата наука за йога е създадена да въздейства и да работи над тези три елемента: т€ло. съзнание и енерги€. ¬с€ко човешко същество може напълно да използва способностите си само когато съществува в състо€ние, при което н€ма противоречи€ със себе си. Ќикакви вътрешни противоречи€ - нито в т€лото, нито в мисълта, нито в емоциите. —амо в такова състо€ние човек може да про€ви всичко онова, което е. »менно това е духовни€т процес. ¬ие решавате къде искате да отидете, определ€те сво€та насока и цел. “ова зависи от вас.  акто има наука за физиката, за външното добро състо€ние, така има и вътрешна, духовна наука, науката йога. — нейна помощ вие можете да вземете собствената си съдба 100 процента в своите ръце. ¬ие можете да изберете начина, по който да се родите. ¬ие можете съзнателно да изберете и утробата, от ко€то да се родите. “ова е степента, до ко€то може да овладеете собствени€ си живот. –аждането, сами€т живот и смъртта ви могат да бъдат ваш избор. ћоже да изградите живота си по начина, по който желаете. ƒори и сега това е ваш избор, но го правите несъзнателно. „овек може да избира и съзнателно. јко не поемете съдбата си в свои ръце, вие живеете на принципа на случайността. ѕочти 90 процента от света през ц€лото време живее в безпокойство. “ова е, защото хората не прав€т усилие да вземат живота си в свои ръце: да става каквото има да става.

- јко не съзнаваме, че творим съдбата си точно сега, как се случва това? ƒължи се на нашите мисли или на действи€та ни, или на нашите минали постъпки? - попитах аз.

- Ќа това, което си ти точно сега - отговори той, - ц€лата ти личност, всичко, което си, е едно сложно и ц€лостно натрупване на отпечатъци от сами€ живот. “о е като тво€т софтуер. “ова наричат карма. “ова е съвкупността от житейските прежив€вани€. ¬сичко, през което си минала, се е отпечатало в съзнанието ти и дори в енерги€та ти. —ами€т начин, по който се държи т€лото ти, по който протичат енергиите ти, е резултат от миналите отпечатъци на тво€та карма. ƒаже начинът, по който се движиш, е програмиран. “ака че това, което ти наричаш карма, е сборът от огромен набор отпечатъци, които си приела като софтуер. ѕоради тези вли€ни€ човек развива определени склонности. “€лото на човек, съзнанието му, емоциите му, енергиите му - всичко работи според тези склонности, които се по€в€ват поради огромни€ запас от отпечатъци. “ова е вли€нието на кармата върху наши€ живот. ƒокато човек не се издигне до определено ниво на съзнание и не поеме до известна степен контрол над себе си, той винаги ще бъде тласкан и възпиран от тези склонности, които са били несъзнателно създадени. ƒори и когато човек е тласкан в определена посока, това е предизвикано от сами€ него, от никой друг.

- “ака че щом ние създаваме, ние можем и да развалим или да избегнем това, което създаваме? - попитах развълнувана от откриващата се перспектива. - ј можем ли да го променим, като внимаваме? »ли н€кои неща със сигурност са предопределени да се случат?

—адгуру отговори:

- “очно сега - да. »ма много неща, които са предопределени да се случат, тъй като тези склонности са далеч по-дълбоки от твоето съзнателно решение. јко решиш да вървиш в определена посока, има много неща, които можеш да промениш. Ќ€кои основни неща ще си дойдат на м€стото. —лед като човек обаче придобие известен контрол над жизнените си енергии, той може напълно да промени посоката на живота си. ƒнес можем да направим това съзнателно. —ами€т факт, че един човек се обръща към духовното и казва: Д“ърс€ освобождениеУ, означава, че той иска да вземе живота в собствените си ръце. »скаш да поемеш контрол над съдбата. ќще с първите стъпки на йога ти се опитваш да поемеш отговорност за част от себе си, започвайки с т€лото, дишането, след това със съзнанието и енерги€та. ¬ървиш стъпка по стъпка. “ова е повече, отколкото само да се освободиш от страданието. ќпределено можеш да промениш посоката на съдбата си.

- —адгуру - казах аз. - всички тези неща, които споменахте в програмата, че ще се случат, ако изпълн€вам практиките, вече ми се случиха. —ега животът, до известна степен, е по-лек. Ќаистина харесвам практиките. ј също така толкова много дребни и не толкова дребни неща в живота ми се промениха. ѕосто€нното чувство на безпокойство, което преди изпитвах, изчезна. » все пак не усещам, че съм се доближила до момента, в който поемам живота в собствените си ръце.

- Ўерил, определено го вземаш в собствените си ръце. “и беше в много лошо здравословно състо€ние, когато те срещнах. ƒори очите ти б€ха хлътнали. јко не беше изпълн€вала стриктно практиките, щеше да изпаднеш в много тежко положение. јко не беше практикувала йога, сега щеше да си много по-зле. ѕопитай лекар€ си накъде се беше запътила. —ега всичко се е променило. » така, взела ли си живота си в ръце? “и си на крака и способна да изпълн€ваш задължени€та си много по-добре от преди. ќпределено тази част от живота ти е в твоите ръце. ѕопитай лекар€ си. “ой ще потвърди думите ми.  огато физическото ти състо€ние е много влошено, тогава всичко се срива. —ега ти си в добра форма и енерги€та ти е повишена. —амо погледни колко се е подобрило здравето ти. “ака че си взела съдбата си в ръце в мига, в който си се заела с подобр€ването на физическото си състо€ние.

»зглеждайки млад и жизнен с прибраната си на конска опашка коса, —адгуру смъкна слънчевите си очила и ме погледна е онзи древен и всезнаещ поглед. Ќе искаше да пропусна да разбера, че това, което ми се е случило, не е станало случайно. Ќезависимо от всички предсказани€ на медицинските светила, това, което той казваше, беше в€рно. ѕреди да започна да практикувам »ша йога, здравето ми беше в много лошо състо€ние. —амото ходене на работа ми костваше огромни усили€. “ака прежив€вах всеки ден и се преструвах, че всичко е наред. ўом се прибер€х вечер у дома, вече не б€х в състо€ние да върша нищо. „увствах се напълно изчерпана, без капка енерги€ в мен. —ега, за сравнение, се чувствам прекрасно и изпълнена с лекота.

- » така, какво тр€бва да направим, за да вземем напълно съдбата си в собствените си ръце? - попитах аз. - „ух една жена да ви пита как да контролира мислите си. “€ каза, че мислите й непрекъснато препускат извън нейни€ контрол, в различни посоки, без никаква видима причина. “ова, изглежда, се отнас€ за почти всеки един от нас. ¬ие казахте, че ние не можем да контролираме мислите си, когато се отъждеств€ваме с толкова много неща: нашето т€ло, ум, професи€, семейство. “ова, както казахте, има нещо общо с контрола над съдбата ни. ћоже ли да об€сните?

- ¬ мига, в който се отъждествиш с много неща, които не си, не можеш да спреш мислите си.  ато се започне от физическото т€ло - което е едно натрупване, ума, емоциите, предметите, хората. ѕоел си толкова много фалшиви идентичности и те непрекъснато се връщат. ’ората не разбират връзката между тези фалшиви идентичности и самите т€х. „овек може да изпита щастие в това състо€ние. ћоже да познаете радостта, породена от н€какви външни причини, но да бъдеш сами€т себе си по най-при€тни€ начин, за повечето хора е невъзможно. ѕри теб не е така.

- —адгуру, почти всеки човек, когото познавам, основно търси съвършени€ живот - казах аз, - съвършени€ партньор, красива обстановка, огромното богатство. » аз харесвам тези неща, но зна€, че по този начин се подцен€ваме. »мам чувството, че животът е нещо много повече от това.

- ќпределено има нещо повече. —лед като си извършил необходимата садхана (духовна работа), вече имаш определена власт над т€лото, съзнанието и енергиите си. јко човек иска да следва духовна съдба, необходим е много повече контрол. Ќо ако търсите само материално благополучие, имате нужда само от малко контрол и много лесно може да постигнете желаното.

- ѕродължавам да мисл€, че наистина се подцен€ваме, като се опитваме да постигнем само хубав живот - казах аз.

- ƒори е малко владеене на ума и т€лото човек може лесно да постигне тези неща. јко засилите и задвижите жизнените си енергии отвъд определено ниво, това ще ги направи по-доминантни, отколкото са умът и т€лото ви, и тогава вие без усилие може да сътворите каквото желаете. “ова, което искате на физическо ниво в света, ще падне в краката ви, без да инвестирате цели€ си живот в него. “о изобщо не тр€бва да ви отнема много време. ”спелите хора са онези хора, които до известна степен упражн€ват контрол над ума си. “е са успели да се съсредоточат по-добре от останалите. Ќай-добре е обаче да преодолеем натрапчивата природа на желани€та; иначе тази планета ще излезе от равновесие, ако създаваме твърде много ненужни вещи - об€сни —адгуру.

- »зумена съм - казах аз, - защото след като се фокусирах върху живота си, усп€х да направ€ така, че много неща, конто исках да се сбъднат, външно се случиха и въпреки това н€мах късмета това да стане на духовно ниво.

- »мала си възможност да накараш само малките неща да се случват. Ќе си усп€ла да сбъднеш големите. “р€бва да можеш да караш да се случват големи, големи неща. јко можеш само за миг да усетиш, че източникът на сътворението е вътре в теб, и да изместиш цели€ си фокус - каза той, - може да пренапишеш собствената си съдба.

–азбира се. не б€х имала възможност да направ€ така, че да се случат големи, големи неща. —адгуру ми припомни колко важно беше, че здравето ми се е подобрило толкова много. Ќе исках да го подцен€вам и не това имах предвид. «дравето във вс€ко едно отношение е на първо м€сто. ѕоради липсата на издръжливост и посто€нната болка, ко€то изпитвах, програмата »ша йога отначало ми беше много трудна. —ега това е минало и мога да почувствам по-фините аспекти на йога, но това само усили желанието ми да стана всичко, което е възможно.

≈два забел€звах сливащи€ се пейзаж отвън, докато се движехме по магистралата, но сега б€хме на двулентов път и приближавахме планината на —еверна ƒжорджи€. ѕред нас се б€ха ширнали тучни зелени ливади, изпъстрени на места с добре окосени пол€ни със златно сено, а лека планинска мъглица ни обгръщаше. ¬ един момент махнахме гюрука на колата.  огато напуснахме јтланта, беше тридесет и пет градуса и небето беше б€ло, но тук градусите б€ха с пет по-надолу и без никаква влажност. Ќебето беше красиво, блест€що синьо.

ƒокато пътувахме, —адгуру продължи да говори за моите притеснени€:

- ѕърво, тр€бва да установиш ко€ си - каза той. - ‘окусът ти е размазан, защото това, което ти наричаш свое Даз", е онова, с което се отъждеств€ваш - т€лото ти, умът ти, къщата, колата, съпругът ти, детето, домашни€т любимец, образованието ти, работата ти, властта и всички натрупани придобивки. јко премахна от теб всички тези идентичности, ти ще се чувстваш все едно си никой. “ака че това, което ти наричаш свое Даз", се разпростира около теб. ј когато кажа Дти", имам предвид точно теб. Ќе тази кола, не това пътуване, не тази седмица, не твоето дете, не нещо друго - само теб. јко това Дти" остане неидентифицирано с нищо друго, освен с това, което наистина е, ти можеш да пренапишеш съдбата си по какъвто начин желаеш. “очно сега ти си разпил€но същество. “еб те н€ма; съществува само едно натрупано минало. “р€бва да събереш всичката тази бъркоти€ и да € отстраниш. ƒокато се отъждеств€ваш с всички тези неща, които си насъбрала, ти си една тълпа, а съдбата на тълпата винаги е предопределена. —лед като веднъж станеш индивидуалност, не може повече да бъдеш делима. Ќеделим означава безкраен. ћожеш да делиш на части всичко, но не и безкрайното. “ова, което може да бъде разделено, не може да достигне абсолютната стабилност. “ова означава, че си фрагментарна. ƒа бъдеш ц€лостен - за това се изисква истинско майсторство. Ќе е за учудване, че хората са една тревожна, объркана маса. —лед като веднъж наистина станеш индивидуалност, не отъждеств€ваща се с нищо, съдбата си е тво€. »скам да разбереш това.

» аз наистина много исках да го разбера.  ато го слушах как говори, се чудех как б€х изгубила сво€ фокус, без да го съзнавам. ¬ече не б€х изпълнена с безпокойство, но духовната ми съдба определено не беше в ръцете ми.  акто казва —адгуру, той не отговар€ само на въпроса, а на човека. «наех, че това със сигурност се отнас€ до мен, и се чудех дали наистина все още твърде силно се отъждеств€вам с т€лото си, ума си, къщата, колата, съпруга, детето, домашни€ любимец, образованието, работата, властта - списък с неща, които той спомена?  ак да остана съзнателен участник в живота си, без да се отъждеств€вам? Ќ€кои хора изостав€т живота си, за да станат йоги. јз исках да достигна просветление в живота, който си б€х създала. Ѕеше ли възможно? “ой казва, че човек може да живее в света и да бъде освободен. Ќо как?  ак да живееш така, че да бъдеш Днеделим"?

—адгуру продължи:

-  олкото повече робуваш на логически€ процес на съзнанието, толкова повече се стремиш да бъдеш изключителен. ƒнес ц€лото общество насърчава този стремеж. ƒа си изключителен означава да отдел€ш себе си от живота. ќбвиваш се в собствен пашкул. Ќуждата да бъдеш изключителен идва от дълбокото чувство на несигурност. «атвореността и несигурността взаимно се подхранват. “е управл€ват една гол€ма част от човечеството, и то на чисто психологическа основа. Ќе се основават на действителността.

ѕомислих си колко в€рно е това за нашата култура тук, в —ъединените щати. Ќие живеем в свои отделни светове, в отделени квартали и се пазим от всички, които не харесваме или не желаем. Ќе само богатите го прав€т. ƒори в бедните квартали е много опасно да си аутсайдер. Ќие допускаме в нашите среди много ограничен брой хора. Ѕи ли могла тази наложена от самите нас изолаци€ да ни пречи да живеем истински?

- Ќашето т€ло и животът в нас са взаимосвързани. ‘изическата ни обвивка е взета назаем от планетата, но ние сме € приели като сво€. — вс€ко вдишване и издишване ние си взаимодействаме с цели€ св€т. ≈нерги€та отвътре е винаги едно ц€ло с всичко останало, така че ограничеността е просто една бариера в съзнанието. — други думи, човек има съзнание, което не е в съзвучие с цели€ живот.  огато нашето съзнание не е в хармони€ с живота, който водим, н€маме желание процесът на живота да достигне върховото си развитие. “ова нежелание е чисто психологическо. ¬с€ка наша клетка се бори, за да съществува и да процъфт€ва.  огато не знаем това, ние се чувстваме душевно потиснати и усещането е като че ли искаме да умрем. «атворете си устата и си запушете носа и вижте какво ще се случи. ўе видите как всичко във вас €сно ще декларира желанието си за живот. “ъй като процесът на живота е процес на включване, ако вие задвижите психологически€ процес на изключването и създадете чувство на дълбоко нежелание за живот, тогава умствено вие работите срещу сами€ живот, про€вен чрез вас. »менно тук се крие източникът на ц€лото страдание. јко съзнанието ви е в хармони€ с останалата част от вас, тогава то може да стане абсолютно всеобхватно. Ѕлагодарение на тази всеобхватност ще постигнете блаженство, а процесът на живота ще се развие в правилната посока. Ќаправеното с желание е ваши€т рай, направеното с нежелание е ваши€т ад.  огато човек е всеобхватен - едно ц€ло със света, блаженството е естествено състо€ние. …ога означава познаване и прежив€ване на всичко като част от самите нас. —ъвременната наука е доказала, без вс€какво съмнение, че всичко е една енерги€. –елигиите крещ€т, че Ѕог е навс€къде. ƒали ще кажете, че Ѕог е навс€къде, или че всичко е една енерги€, вие израз€вате едно и също нещо по два различни начина. ”чени€т извежда това доказателство математически. “ой не го е прежив€л. Ќеговата реализаци€ е интелектуална. “ова не трансформира живота му. –елигиозни€т човек само в€рва. …огинът е човек, който не желае да се примири нито с изведените научни доказателства, нито с религиозните системи. “ой иска да преживее и да научи. ¬ този смисъл йога е те≠нологи€, ко€то води човек от индивидуалност към универсалност, към опознаване и лично прежив€ване на съществуването. ѕатанджали, който се счита за бащата на йога, казва това по много красив начин.  огато започва йога сутрите, той казва: Д» сега, йогаФ. “ова, което той има предвид, е, че сега вие сте опитали всичко - вкуса на парите, властта, богатството, любовта, удоволствието, та дори и наркотиците - —адгуру се засм€, - и наистина нищо не е подействало. ¬сичко е било много хубаво, но това не ви е донесло чувство на удовлетворение.  огато разберете това, вие сте готови за йога.

–азмислих се за всичко, което б€х прежив€ла в живота си - толкова много мигове на удоволствие и забавление. —помн€м си момента, когато разбрах, че бизнесът ми ще бъде успешен. —лед крайното безпаричие можех да си куп€ собствена къща, да посещавам ресторантите, които искам, да пътувам и да прав€ каквото пожела€. ћислех си, че най-после съм постигнала целта. Ќо не беше достатъчно. Ќищо в живота ми, без значение колко прекрасно беше, не усп€ да ме удовлетвори напълно.

- ƒо гол€ма степен много хора се радват на всички тези неща само защото не всеки може да ги има. “ова е единствени€т начин да се почувстват специални. јко всички на този св€т б€ха милионери, повече никой н€маше да се вълнува от това, че е милионер. „овек често се радва на разни неща, защото си мисли, че са специални или уникални. “ова не е истинска радост.  огато си стигнал до мига, в който осъзнаваш, че това не носи истинска радост в пълни€ смисъл, тогава си готов за йога. ≈то защо ѕатанджали започва йога сутрите с Д» сега, йога". ћожем да преминем през живота недокоснати.  огато вървим, искаме да е по-при€тна улица. Ќ€ма проблем в това. Ќека вървим по хубава улица, но не влагайте себе си в не€. јко вложиш себе си в не€, ще се превърнеш в настилката, по ко€то всички стъпват. “ака че инвестирайте вътре в себе си. јко съдбата ти е в твои ръце, какво ще избереш - свобода или робство? ўе избереш свободата, тъй като дълбоки€т копнеж на всеки живот е да бъде освободен от процесите, които ние наричаме живот и смърт. “ака че след като съдбата започва да се случва съзнателно, следващата стъпка идва сама, защото животът във вас притежава интелигентността да избере свободата, а не робството. —амо защото съдбата ви е била сътворена несъзнателно, ще се обвържете ли във веригите на робството?

 имнах и тихо потънах в собствените си мисли. –азбрах, че винаги съм се отъждеств€вала с т€лото и ума си. ƒаже и н€кои от нас да в€рват, че има още нещо след смъртта на т€лото, ние продължаваме да се отъждеств€ваме с телата си. ќсъзнавах това, но моето разбиране, изглежда, не промен€ше прежив€вани€та ми. ƒори знаех, че съзнанието ми - това може и да не съм аз, тъй като невинаги се вслушвах в него. Ќесъзнателно б€х прибавила и още фалшиви идентификации.

ѕреди да разбера, стигнахме до заво€ към планината на —еверна  аролина. ¬се още имах много въпроси към —адгуру относно съдбата, но исках и да съм сигурна, че ще му бъда полезна при престо€ му тук. “ака че го попитах:

-  акво ще правите тази седмица? ћога ли да ви помогна с нещо?

- ƒобър готвач ли си? - попита той и се разсм€.

Ќамръщих се и си признах:

- Ќе, наистина. ћога да забъркам н€колко €сти€, но не мога да нарека това готвене. - ќпределено не исках да поемам риска да готв€ за него, особено когато вече знаех, че неговата асистентка Ћийла, с ко€то щ€хме да се срещнем в къщата ми в планината, прави това много по-добре.

- “огава н€ма да си ми от гол€ма полза - каза той и отново се засм€.

- Ќе, наистина, мога ли по н€какъв начин да ви помогна в работата? Ќуждаете ли се от нещо? - попитах аз, като не б€х сигурна точно от какво естество е неговата работа и, честно казано, търсех нещо, което да ми подскаже. Ѕ€х чувала много за това колко важна е мистичната част от неговата дейност и колко малко той говори за не€.

Ќе мислех, че той ще започне да об€сн€ва, но след дълга пауза каза:

- Ўерил, би могло да се каже, че имам много гол€мо семейство. “о е разпръснато по света и пон€кога има нужда от малко грижа и внимание. Ѕлагополучието на гол€ма част от него зависи от мен. »ма и други аспекти, които ще се стор€т твърде странни за възприемане от логичното ни съзнание. ўе се изненадаш, ако разбереш, че съм посветил повече хора, които не съм срещал, отколкото такива, които съм срещнал. “ук н€ма значение физическото разсто€ние. ќсвен това хората не търс€т от мен само духовно ръководство; искат и друг вид помощ. »ма много болни хора, за които тр€бва да се погрижа. ѕон€кога, когато дойде време, помагам на хората в техни€ преход.

“ова определено е доста сложно за моите представи и бих желала да мога да разбера всичко за —адгуру. “ака си мислех, когато той се умълча. »зглежда, че не искаше да говори повече затова. » така, смен€йки темата, го попитах как така се случи, че Ћийла се оказа щастливката, ко€то да бъде избрана за негов асистент и да прекарва толкова време с него.

- «наеш, че когато пътувам, пътувам с тези хора, които са тихи - отговори той. - Ќ€мам нужда от ничи€ компани€. „увствам се най-добре сам, но работата ми е един дълбок и посто€нен ангажимент с хора. ѕрез ден€ има много хора около мен и аз нито за миг не се колеба€ да се ангажирам дълбоко с живота им, защото н€мам страх от обвързване. ќбвързването ми с хората е безусловно.  огато съм в личното си пространство, има много малко хора, на които е позволено да са около мен и да ми помагат. »збирам онези, които въплъщават достатъчно спокойствие и вдъхват усещане за завършеност и ц€лост, така че да н€мат нужда от много внимание. »ма определена настройка, ко€то позвол€ва да се вършат много неща, без да се произнесе и една-единствена дума. ѕо много начини те са се превърнали в част от мен. ƒаже и когато са наоколо, благодарение на минималното движение в т€х, аз оставам в самота. Ќастройката им позвол€ва да действат в съвършена хармони€, без нужда от инструкции и об€снени€. “и предлагаш дома и гостоприемството си. —ъжал€вам, че н€ма да съм наоколо често, за да им се радвам. ўе бъда повече от времето сам, но ще направ€ всичко възможно да прекарам вечерите във вашата компани€.

ƒумите му само усилиха мистериозни€ оттенък на седмицата. Ќе знаех какво да кажа и само сед€х в мълчание, което позвол€ваше казаното от него да проникне в мен. ќстанахме безмълвни за краткото време, което ни оставаше до пристигането ни в къщата.  огато спр€хме на але€та, погледнах часовника на таблото. Ѕ€хме пристигнали точно четиридесет и пет минути по-рано от очаквани€та ми.

 огато —адгуру спр€ колата и изключи двигател€, антологи€та на –уми, ко€то н€кой му беше подарил на летището, падна от таблото.  огато вдигнах книгата, усетих как тишината се сгъст€ва, изпълнена с очакване. ¬еро€тно падането на книгата го върна към въпроса ми, който му б€х задала на летището - дали любовта е крайната цел, ко€то човек може да преследва, - защото той ме попита меко:

- Ўерил, ти любов ли търсиш или висша мъдрост?

«а миг се стъписах. “ъй като не ми отговори тогава на зададени€ въпрос, приех, че той даже не го беше и чул, но ето, километри и часове по-късно, все едно не беше минало никакво време, той се върна точно към м€стото, докъдето беше спр€л. «амислих се за миг върху въпроса му и казах:

- —адгуру, аз не знам какво представл€ва висшата мъдрост. –азбирам какво е любовта. ¬сичко, което зна€, е, че ако има нещо повече в живота от това, тогава и аз искам повече.

“ой кимна:

- ќ, има повече. »ма много, много повече.

 

4.

Ќќў ѕЏ–¬ј:

—–≈ƒЌќў≈Ќ –ј«√ќ¬ќ– — ≈ƒ»Ќ ћ»—“» 

 

Ћюбовта е ваше качество. Ћюбовта не е това, което правите. Ћюбовта е това, което сте.





ѕоделитьс€ с друзь€ми:


ƒата добавлени€: 2016-11-20; ћы поможем в написании ваших работ!; просмотров: 645 | Ќарушение авторских прав


ѕоиск на сайте:

Ћучшие изречени€:

—амообман может довести до саморазрушени€. © Ќеизвестно
==> читать все изречени€...

790 - | 641 -


© 2015-2023 lektsii.org -  онтакты - ѕоследнее добавление

√ен: 0.037 с.