- Садгуру - казах аз, - какво общо има това с кундалини?
-Най-фундаменталната енергия във вас се нарича кундалини. За да изпълняваме жизнените си функции, имаме нужда от съвсем малко количество от тази енергия. Повечето от енергията във вас е неизползвана или неактивирана. Тази енергия наричаме кун далини и нейният символ е навитата змия. Причината да се използва змията като символ е, че когато змията е неподвижна, тя е напълно неподвижна. Вие я забелязвате само когато се движи. Такава е природата на змията. И така, кундалини се сравнява с навита змия, защото тази огромна енергия е във вас, но ако не се е раздвижила, не разбирате, че е там. След като веднъж се пробуди, тя прави много неща за вас.
Разбира се, че знаех как практиките и методите, които научих от Садгуру и за които се предполага, че трябва да активират тази енергия, повлияха върху здравето ми. Не можеха да се отрекат резултатите от кръвния ми тест преди и след това. Лекарят реши, че е изумително. Това също повлия върху преживяванията, които имах. За мен те бяха много по-ясни от обикновено, като че ли възприятието ми бе станало много по-дълбоко и всичко пулсираше със силна енергия. Така се чувствах на свещените места в Хималаите, но така се усещам и в ежедневния си живот. Всичко стана по-ярко и изпълнено с живот.
- В йогийската култура съществуват много систематични методи за канализиране на тази енергия. Когато енергията ви се движи, не можете да повярвате, че това сте вие. Започва да се случва нещо изключително. Огромна духовна сила се събужда у вас. Така че ако кундалини се задвижи, през различните измерения на вашето тяло, или вашите чакри, това ще окаже влияние върху различни аспекти от живота ви...
Садгуру замълча, като че ли засега беше казал достатъчно. Предчувствайки, че е време да сменя темата, след няколко мига попитах:
- И така, какво се случи с Шива Йоги?
Садгуру продължи разказа си:
- Въпреки че Шива Йоги практикувал най-различна садхана и методи и ги е овладял, той е спрял, след като достигнал нивото на Агна чакра. След толкова много усилия все още не постигал крайната реализация. След това срещнал един божествен гуру и в същия момент разбрал, че този гуру се намирал на абсолютния връх на съзнанието. Дотогава не познавал гуру, който да го отведе до абсолюта. Въпреки че бил срещал много хора с повишено ниво на осъзнаване, той не приемал друг човек за гуру - Искал самият Шива да слезе и да го посвети. За него Шива бил единственият гуру. За него Шива бил самият Бог. Само ако Шива се появял, той щял да го приеме като гуру, иначе продължавал със своята садхста. Но когато видял този божествен гуру и разбрал, че той е на абсолютния връх на съзнанието, го приел за духовен наставник. Въпреки че до известна степен могъл да се отвори за гуру, все още в Шива Йоги имало някакво съпротивление, защото можел да се открие напълно само за Шива. Този гуру, който бил просветлен йогин, видял силата в Шива Йоги и неговата борба да премине Агна чакра и състрадателно го почукал леко по челото между веждите с бастуна си. В този миг Шива Йоги се слял с абсолютната си природа. Но детският копнеж да види Шива все още оставал в него. Божественият гуру задоволил тази детска мечта и приел формата на Шива. Във физическия смисъл контактът на Шива Йоги с този гуру бил много кратък и след това те повече никога не се срещнали, но съхранили връзката си по друг начин. Божественият гуру видял в Шива Йоги човека, който е подходящ и способен да приеме един дар, който гуру искал да предложи на човечеството: създаването на енергийна форма - линга, с невъобразими размери, която да помогне за безпрепятствената духовна трансформация на хората. Това е енергийна форма, която винаги щяла да бъде достъпна за тези, които се стремели към еволюция на съзнанието. Това бил дарът, който този божествен гуру искал да предостави на човечеството. Преди да напусне тялото си, той предал на Шива Йоги образа на вечната енергийна форма и възложил тази работа на него. Това станало без думи. Той обяснил какво трябва да се направи и му предал технологията. Шива Йоги незабавно започва да работи за изпълнението на тази мисия, възложена му от неговия гуру. По много причини не успял да завърши проекта в онзи си живот. От благодарност и от желание да създаде тази свещена енергийна форма, като изпълни завета на своя гуру, Шива Йоги се прераждал още два пъти.
Садгуру казва, че след просветлението човек като цяло прекъсва цикъла на раждане и смърт на физическо ниво, но заради работата по създаване на вечната форма, която е позната вече като Дхианалинга, Шива Йоги направил необичайния избор да се прероди и да продължи физическото си съществуване.
Когато попитах Садгуру защо няма много просветлени същества на планетата, той каза, че за повечето създания моментът на просветление настъпва при напускане на тялото. Четох, че дори Буда след просветлението си, когато идва време да напусне този свят, избира да не се връща за друг земен престой. След като Буда постига просветление, той пише следния стих:
В търсене, без да намирам, Строителя на Дома
Безброй прераждания пропътувах:
О, болка е да се родиш, отново.
Строителю, сега те виждам;
Къщата пак ти няма да строиш
Подпорите са счупени;
Гредите също срутени.
Умът мие приел нирваната без форма
И е достигнал края на всеки мой копнеж.
Тогава следващата мисъл на Буда е: „Постигнах нетленното. Освобождението ми е сигурно. Това е последното ми раждане. Вече няма да имам ново съществуване“.
Докато се чудех какво може да означава да не се отъждествяваш с тялото и личността си и какво точно значи освобождението, започнах да размишлявам за божествения гуру на Шива Йоги. Чудех се защо не схващам нещо. Тогава се сетих, че Садгуру го беше споменавал по-рано във връзка с йога учителя му в този живот. Не можех да разбера как гуруто на Садгуру от друг живот може да бъде гуру на Малади Хали свами в този живот. Попитах:
- Искате да кажете, че гуруто, който ви е донесъл освобождението преди два живота, е вашият йога учител в този живот?
- Да - каза Садгуру. - той е имал същия учител като мен.
- Как е възможно това? - попитах.
- Моят божествен гуру в действителност живя 150-160 години - отговори Садгуру.
Преди бях слушала много невероятни истории за йогини, живели дори стотици години, но никога не съм си и помисляла, че това наистина е възможно. Спомням си, че четох в Автобиографията на един йогин от Йогананда за много такива способности, които йогите са изучавали и проявявали. Въпреки че като цяло съм отворен човек, винаги съм била скептична относно такива неща и считах тези истории за символични, а не за действителни - досега.
- Такова събиране на гурута не може да бъде съвпадение - казах аз.
- Да. - Садгуру се засмя. - Прилича повече на политика на застраховане.
- Искате да кажете, че тъй като вашият гуру е искал да види построяването на Дхианалинга, по някакъв начин той пак се е включил в живота ви? Как е възможно това?
- Шерил, когато твоето съзнание вече не се отъждествява с тялото и ума ти, много неща са възможни. Много неща, които приличат на „чудеса", стават възможни.
- Садгуру - попитах аз, - по какъв начин са възможни чудесата?
- И така, сега ти ме питаш какво е чудо - отговори Садгуру. - Чудесата винаги се случват по законите на природата, но тези закони не са на твоето сегашно ниво на възприятие. Те включват нещо, което се случва, наистина се случва, въпреки че не можеш да го разбереш и осъзнаеш сега. Виждаш резултата, но не можеш да видиш процеса. Толкова ли е трудно да разбереш, че някой може да има различно ниво на възприятие и способности? Дори животните имат по-различно ниво на възприятие от нас. По време на цунами всички животни търсят високите места. Те имат различни възприятия от хората. Ако не знаеш нищо за електричеството, или как се произвежда светлината, и погледнеш този фенер, за теб той ще бъде само парче метал. Ако ти кажа, че това нещо може да свети, ще ми повярваш ли? Няма. Но ако осветя мястото тук, това ще бъде „чудо“. Ще ме мислиш за Бог или за негов син, или поне за месия. Така че хората говорят за много неща, които са им се случили, но те не могат да разберат как са се случили. Има много различни измерения на съществуване, не само физическото. За онези, които живеят и познават само физическия свят, всичко, което е отвъд него, е чудо. Тези така наречени чудеса могат да станат по много начини. Когато си се родила, тялото ти е било малко, а сега е голямо. Извини ме! - усмихна се той. - Не казвам, че си дебела! Растежът е дошъл отвътре. Тялото ти е създадено отвътре. Ти му даваш материала за това във формата на храна. Процесът на създаване става вътре в теб. Основата на сътворението, творецът, е в теб. Когато създателят на тялото е в теб и ти се наложи някаква поправка, ти към създателя ли се обръщаш, или отиваш при местния техник? Току-що те запознах със създателя, така че не ме обвинявай в чудеса. Винаги разбулвам чудесата, защото не искам хората да идват тук заради тях, а заради това, че наистина търсят просветление. Дхианалинга е създадена като външен израз на върховата форма на цялата духовна енергия. Трудно е да се обясни как тя помага и допринася за еволюцията на съзнанието. Могат да минат неколкостотин години, преди да се разбере истинската й стойност. Имало е много опити от други йогини да се създаде Дхианалинга. Това е нещо познато в Индия, но изгубено през вековете.
Садгуру притихна по своя особен начин и мина известно време, преди да реша, че е удобно да го помоля да каже още нещо по този въпрос. Огънят догаряше и аз сложих няколко цепеници върху пламъците. Лийла видимо беше потънала в медитация, както често правеше, когато Садгуру влизаше в определено състояние, като че ли не искаше да пропуска възможността да се понесе на вълната на неговите енергии. След малко се осмелих да попитам:
- Садгуру, какво точно е линга? Преди да ви срещна, никога не съм чувала тази дума.
- На санскрит - Садгуру започна търпеливо, както винаги. - линга буквално означава „форма". Всяка форма или символ може да бъдат наречени линга. Това е символ на безграничното. Изразяването на религиозни и философски идеи чрез символи, още от древни времена, по естествен път е дошло при хората в много части на света. Линга е елипсоид, или първата форма. Вярно е, че когато човек повиши енергиите си до най-високата точка преди разтварянето, последната приета форма също е на елипсоид, или на линга. Дори Галилео говори за елипсоиден аспект на вселената. Когато се образуват вселените, първата приета форма е тази на елипсоида. Линга може да се появи естествено, както скалите, или да бъде създадена. Формата на линга й позволява да функционира като вечен склад на енергия. Повечето линги се енергизират чрез напяване на мантри,
Видът на Садгуру напълно се промени, когато заговори за тази енергийна форма. Като че ли се разширяваше. Физическото му присъствие стана с величината на планина. Като че ли се разрастваше с духовно излъчване, което беше древно, без възраст и неподвластно на времето. Като го гледах, имах усещането, че се взирам във високите планински върхове - толкова огромни и внушителни, че те завладяват и трябва да отстъпиш крачка назад. Оставят те без дъх. В такива моменти Садгуру изглежда недостъпен и силният ми инстинкт ме кара да запазя дистанция. Често е в такова състояние по време на програмите си за напреднали. С приятели си говорим, че това при него прилича на излизане от личността, като че ли човек си сваля палтото. Става някак си огромен и не прилича на човешките същества, които съм срещала. В други ситуации Садгуру е много по-достъпен. Мисля си, че от любезност и за да не ни кара да се чувстваме неудобно в неговото присъствие, той се прикриваше. Сега беше свалил маската.
Дхианалинга беше създадена от Садгуру в ашрама в Индия и хората, присъствали там, разказват много странни истории. (Чували са и са виждали всякакви невероятни неща.) Това е енергийна форма, която е уловена в елипсоидна структура. Структурата е затворена от красив купол, който оформя храма Дхианалинга. Това е прекрасно място да поседиш и да медитираш. Но колкото и да бях чела и питала за него, все още имаше нещо, което не можех да разбера. Исках да го чуя от Садгуру.
- Какво е Дхианалинга и как действа? Има ли логично обяснение? - попитах аз.
- Дхианалинга е огромно средство за трансформация. Като цяло хората не могат да разберат пълния потенциал и стойността на Дхианалинга. Това е възможно най-високото проявление на божественото. Има всичките седем чакри, които напълно функционират. Да седиш в Дхианалинга е като да седиш в присъствието на жив гуру - без съпътстващото притеснение. Освещаването на Дхианалинга винаги е създавало проблеми, защото съзнателното енергизиране на дадена форма е сложен и труден процес. Преди опита ми с Дхианалинга в Индия винаги си мислех, че да се говори за енергийни форми е нещо като ню ейдж брътвежи или някаква имагинерна идея. Всъщност, ако бях чула за тази форма от друг, а не от Садгуру, нямаше изобщо да повярвам. Не мислех, че енергийните форми съществуват. След като веднъж казах на Садгуру, че не вярвам в тях, той ме погледна с широко отворени очи и попита:
- Защо не? Ти си такава форма.
Сега от собствен опит зная, че Дхианалинга притежава мощна енергия. Когато за първи път седнах в храма, много ми хареса да бъда там. Толкова е красиво и по някакъв начин дълбоко. Но мислех за него като за прекрасно място за медитация. След като бях там още няколко пъти, изглежда, че нещо се случи. Усещах мястото като живо и осезаемо. Никога не съм била особено настроена за медитации, но като си погледнах часовника, видях, че бяха отлетели часове. Тогава започнах да се питам какво наистина има там. Бях сигурна, че прекарах вътре само няколко минути. Изведнъж навън се оказа тъмно. Цялото това време беше изчезнало. Все още не разбирам как действа, но колкото повече време съм със Садгуру, толкова повече се убеждавам, че той ни помага да достигнем до измерение, за което повечето от нас дори и не предполагат, че съществува, да не говорим да имат достъп до него.
Огънят отслабваше и Лийла стана и хвърли малко дърва в него. Над лумналите пламъци полетяха искри.
Когато Лийла отново седна, аз се обърнах към Садгуру, който спокойно се взираше в небето.
- Садгуру, ще ни разкажете ли още? Стигнахте до просветлението на Шива Йоги и мисията му с Дхианалинга. Какво стана после?
- След като получил благоволението на великия гуру да бъде инструмент за изпълнението на неговата монументална мисия, Шива Йоги незабавно се заема да я изпълни. Но когато започва предварителните стъпки на подготовка на собствената си система за тази цел, той разбира, че подходящото време за Дхианалинга все още не е дошло. Прекарва няколко години в необходимата подготвителна работа и след това напуска тялото си, за да може да дойде в подходящото време по-млад и по-здрав физически. И така Садгуру Шрий Брамха се ражда в Тамил Наду в Южна Индия. Садгуру Шрий Брамха, след като осъзнава, че гуруто - светлината на неговия живот, съзнателно е оставил тялото си на Бялата планина Велингири, започва борба да основе и да освети вечната форма в полите на тази планина. Садгуру Шрий Брамха, роден с едничката цел да създаде тази вечна форма, изгражда себе си като силен човек с невероятна енергия. Като вижда, че начинание от такава величина не може да бъде изпълнено без обществена подкрепа, той основава седемдесет институции в този щат, включително училища, домове за сираци и ашрами. В същото време започва работа с подбрана група ученици, от чиято помощ ще се нуждае за освещаването и енергизирането на вечната форма на Дхианалинга. Това езотерично начинание води до съпротивата на няколко влиятелни семейства от този район и за Садгуру става невероятно трудно да продължава работата си. Когато упорстващите хора започват да преследват неговите ученици, той разбира, че все още няма да може да изпълни волята на своя гуру. Садгуру не е планирал да остава и миг в тялото си след завършване на работата по Дхианалинга, той смятал да живее само четиридесет и две години. За целите на Дхианалинга той настроил енергиите си на такъв интензитет, че да приключат с изтичането на необходимото време. Времето за отпътуването му е заложено, но социалното напрежение поставя монументалното му начинание под заплаха. Времето му изтичало и въпреки че бил завършен йогин с огромни способности, в Садгуру се надига безцелен гняв. Става ясно, че пак ще си тръгне, без да е изпълнил възложената му свещена мисия. С пламнал дух, той върви като бърз влак, без мир и почивка, следван само от един ученик, и изминава повече от шестстотин километра към храма Сомашвар в Кадапа, щата Андра Прадеш. Това е храмът, където неговият гуру прекарал известно време, така че Садгуру искал да отиде в лоното на своя учител. Там той прекарва няколко месеца и изработва план как с няколко от хората си да се върне за още един живот. Това планиране стига до степен, че да се решава кой къде да се роди, в чия утроба, и така той поставя хората си в семействата, които са били източник на съпротивата. Когато тази изключителна езо-терична процедура приключва и всичко си идва на мястото, той се връща в Коимбатор. След като прекарва известно време с учениците си, за последен път се качва на свещената планина Велингири. За Садгуру това е огромен храм и неговият гуру не само изкачва тази величествена планина, но избира да остави там смъртното си тяло. Когато се сбогува с учениците си, той уверено казва: „Ще се върна". Качва се на планината и прекарва ден и половина в подготовка на системите си, за да предизвика рядкото явление на напускане на тялото през седемте чакри. Това е начин да демонстрира, че е напълно способен да създаде вечната форма и нежеланото отлагане е само заради неспособността му да се справи с неосведомените социални елементи около себе си. Когато Садгуру отново се връща, за да създаде вечната форма, той е решен да изгради себе си като социално гъвкав човек, въпреки че носи в себе си същия огнен дух и сила.
Садгуру вече бе спрял да говори и - точно както бях открила след посещението си на Дхианалинга за първи път - аз осъзнах, че са минали много часове от нашето идване на острова, а изглеждаха само като няколко минути. Като че ли времето беше спряло. Качихме се на лодката в дълбока тишина и се отправихме към къщата, докато аз размишлявах над всичко казано.
8.
НАШАТА ПОСЛЕДНА НОЩ:
ЕДНО ПО-ДЪЛБОКО РАЗБИРАНЕ
Себереализацията не ви е дадена от гуру. Той само премахва пречките, които са отвъд вашето възприятие.
Садгуру
Следващата сутрин беше като по поръчка - един изключителен ден, с толкова живи цветове и такава свежест във въздуха, като че ли бяхме в рая. Въпреки че последните ни няколко вечери започваха все по-рано и по-рано, усещах, че през деня мисълта на Садгуру е на съвсем друго място. И все пак исках и той да преживее с нас този прекрасен ден. За щастие като че ли съдбата знаеше колко много желаех да удължа малкото ни останало време заедно и помогна това да се случи. По изключение аз и Лийла наистина споделихме ценната компания на гуру през деня, въпреки че това изглеждаше повече случайно, отколкото планирано.
Рано същата сутрин потърсиха Садгуру от Индия и обаждащият се каза, че е важно, и настояваше да говори с него. Отидох до стаята му и почуках леко на вратата, за да предам съобщението. Не исках да го безпокоя, но вратата беше леко открехната и когато никой не ми отговори, аз надникнах вътре. Не беше изненадващо, че го видях да седи с кръстосани крака на грубата постелка. Това беше килимче, направено от местните индианци, което бях сложила на дървения под. Той изглеждаше напълно отдаден на практиката си и недосегаем. Чувствах, че изобщо не е тук. Бързо и тихо затворих вратата и се отдалечих.
След час Садгуру слезе и се зае с телефона, а после и с интернет. Беше получил почти двеста имейла. Говорим за ангажиран мистик! Тъй като не го бяхме виждали много през деня, аз го попитах дали не иска да организирам игра на голф с един съсед, който беше горе-долу добър. Каза, че иска, и аз се зарадвах, че ще се забавляваме навън. Не ми харесваше да не е с нас в хубавите дни, които прекарвахме, а знаех, че голфът беше едно от най-типичните забавления на Запада, което той беше започнал да харесва.
Всъщност при последното му идване в Щатите преди няколко месеца го видях да играе голф за трети път. Изглеждаше, че му харесва. Беше добър в този спорт. Като гледах как Садгуру овладява голфа, си мислех, че за него йога е предимство. Чух веднъж един инструктор по голф да обучава хората как „да влязат в зоната", докато играят. Никъде другаде не бях виждала Садгуру, освен в зоната. По време на игра беше много по-различен, отколкото в програмите, и ми доставяше удоволствие да го наблюдавам. Беше толкова древен, мистичен и различен, когато човек седнеше срещу него, че детската жизнерадост, енергия и атлетична точност по време на играта му беше много изненадваща. Ако Садгуру приема нещо сериозно, то това са игрите. Наистина играе, за да спечели.
Хората, с които тогава играеше, бяха няколко бизнесмени, също от Иша, и знаеха, че той беше играл само два пъти преди. Бяха доста добри играчи (или поне те си мислеха така) и считаха за свое задължение да обучат Садгуру на тази американска игра, „да му помогнат да научи голфа". Резултатът от голфа този ден обаче не беше това, което очакваха.
Въпреки блестящата му кожа и развята брада, сензацията, която Садгуру предизвика на игрището, не беше заради външния му вид, а заради начина, по който играеше голф. Изглежда, на него му харесваше един определен стик - дърво с разширяващ се край. Като допълнение към обясненията си как да държи стика и как да свива колене, тези „горди голфаджии" го учеха, че трябва да използва различни стикове. А Садгуру каза:
- Оставете това на мен. Кажете ми само къде трябва да отиде топката. - Тези приятел чета не разбраха намека и продължаваха упорито да го инструктират. Спряха само когато той най-накрая им каза: - Не мога ли просто да ударя топката? Знам как да го направя, кажете ми само къде трябва да отиде тя.
В този момент партньорите му се предадоха и му връчиха стика, който той си беше харесал, и Садгуру бързо запрати топката на 243 метра по моравата. Всички зяпнаха, а аз и Лийла се опитахме да не се смеем твърде силно. От този момент нататък инструктажите спряха и състезанието започна. Този ден Садгуру завърши с резултат три на нула. Никой на терена, а после и в клуба, не беше чувал за подобен резултат при начинаещ, особено при такъв, който играеше нестандартно.
За нещастие този ден играта на голф до езерото се провали, защото в къщата на съседа ми нямаше никого. Садгуру реши, че вместо това ще караме скутерите. Знаех, че графикът за седмицата е много важен за него, но щом искаше да кара скутер, значи вече беше опитвал. Скутерите бяха нови и когато ги вземахме, синът ми искаше да е сигурен, че са бързи. За мен те хвърчаха като ракети.
Сега, когато Садгуру беше избрал какво да правим, тримата бързо се преоблякохме и заслизахме към кея, екипирани със спасителни пояси, ключове и хавлии. Садгуру скочи в скутера и докато му казвах какво да прави, той потегли. Докато с Лийла развържем другата лодка, той съвсем изчезна от погледа ни, хвърчейки поне с 96 километра в час. Потеглихме след него, но със същия успех можехме да следваме и призрак!
Много се забавлявахме със скутерите този ден. Лийла пищеше, когато хвърчахме с пълна скорост. Беше изключително. Слънцето грееше меко, а небето бе прекрасно синьо. Порейки водите, не можех да си представя по-красив следобед. Докато бяхме в езерото, Садгуру ни посочи нов остров за нашия среднощен разговор край огъня. Колкото и да се радвах на приказния ден, нямах търпение да дойде нощта. Обичах нашите нощи.
След няколко часа се върнахме у дома. Садгуру пак се оттегли зад затворените врати, а ние е Лийла се върнахме на кея, за да се разхождаме и да си говорим. По-рано през деня Садгуру спомена за друго посещение в Апалачите и сподели колко красиво било това място. Попитах Лийла дали знае къде е бил Садгуру и тя каза, че Сентър Хил Лейк е на няколко часа път с кола от Нашвил. Каза, че мястото е уединено и може по цели дни да не срещнеш жив човек. Лийла продължи, че там Садгуру е написал стихотворението „Америка". Сетих се за това вълнуващо стихотворение и ме обзе любопитство. В него се говори за ужасната съдба на индианците, които са победени и опозорени. Попитах Лийла дали знае какви обстоятелства са вдъхновили Садгуру, за да напише стихотворението. Тя обясни, че преди това се разхождал сам в гората и когато се върнал, изглеждал резервиран и недостъпен.
- Познавам го от толкова години, но този ден той беше различен - каза тя. - Когато влезе в хижата след няколко часово отсъствие, изглеждаше много напрегнат. Беше толкова отнесен, сякаш не беше в това време и пространство, и в същото време напълно присъстващ. Зная, че това, което говоря, е нелогично, но образът му този ден се е запечатал в мен. - Лийла обясни, че по-късно той разказал какво му се е случило по време на разходката в гората, но не искаше да изпада в подробности, защото предпочиташе да чуя всичко от Садгуру.
Случката, която Лийла спомена, ме накара да се замисля какво може да узнае и да види Садгуру в живота, което убягва на нас. Реших тази нощ да го питам за стихотворението. Исках да му задам въпроси и за интересната среща, която бях имала с Рам Дас, когато също виждах нещата по необикновен начин. Преживяването ми е Рам Дае направи Садгуру да ми изглежда познат, когато го видях за първи път и усетих тръпки по гръбнака си. Сега, след всичките разговори за чакрите и кундалини, исках да разбера какво се случи по време на необикновената ми среща с Рам Дас. Отчасти виждах някакво обяснение за различните начини, по които можем да усетим живота и другите измерения.
Веднага след като се настанихме около огъня, попитах Садгуру дали би желал да надникне в едно мое преживяване. Още докато изричах това, ми стана много неудобно, че го занимавам с лични неща, но настоях, защото това беше преживяване, което носех със себе си от дълго време. Както си знаех, Садгуру подчерта, че няма нищо лошо в това - да питам.
И така, седях там, задавах въпросите си, усещах топлината на огъня и слушах жабешката симфония и крещящите сови около нас. Не бях сигурна дали ще мога да опиша това, което се беше случило. Когато бях все още доста млада - на двадесет и две, за да бъда точна, ме терзаеха много въпроси. Бях чела доста за йога, просветлението и източните религии и бях имала психоделични и необикновени преживявания по време на медитация. Тъй като бях изчела много, знаех, че има нещо много повече от физическия свят и че Бог не е един добър старец, седнал на отдалечено място.
Зная, че според науката материята е сгъстена енергия, че всичко физическо може да бъде редуцирано до енергия и тази енергия е неразрушима. Колкото по-езотерична ставаше литературата, която четях, от толкова повече места научавах, че има само един Бог и този Бог приема много форми и че Бог е в нас, но ние просто не го знаем. Умът ми непрекъснато се бореше с това.
Така че въпросът, който ме изгаряше, когато срещнах Рам Дас, беше: как е възможно всички да сме едно, когато аз преживявам и усещам живота толкова различно. Да, по някакъв начин знаех, че всичко е свързано. Бях чувала да описват живота като майа, или илюзия. Това винаги ме е ядосвало. Звучеше толкова студено и грубо. Животът ми изглеждаше твърде жесток, за да може да се приеме едва ли не като някакъв филм. Мислех си, че е твърде болезнен, за да е нереален, но все пак осъзнавах преходната природа на нещата. И така, кое беше реално, чудех се аз. Кое не умира? Бог? Имаше ли нещо истинско, което можех да науча?
Всичко беше толкова объркано в мен, когато се срещнах с Рам Дас. По това време той се беше върнал наскоро от Индия. Беше много очарователен. Прекарал дълго време с гуруто си Нийм Кароли Баба, той беше свършил много духовна работа. Някои от приятелите ми отидоха в Ню Йорк, за да бъдат с него. Обадиха ми се да ми кажат, че идва в Атланта и аз трябва да се срещна и да говоря с него. В онези дни бях малко резервирана, но нещо ме накара да се приближа към него след беседата му в Стоун Маунтийн, който е част от Атланта. Когато попитах Рам Дас дали ще има време да се срещне с мен, той вдигна поглед към тавана и след няколко минути каза:
- Да. Добре. Ела в мотела на Стоун Маунтийн утре. - Посочи ми часа и номера на стаята. На другия ден бях там с включени сигнални лампички в главата.
Почуках на вратата и Рам Дас ме покани да вляза. Отворих и го видях да седи с кръстосани крака на леглото. Попитах го дали си почива и той ми отговори:
- Всичко е почивка.
Реших, че това е много хубаво, но за мен животът, изглежда, беше борба. Той ме прикани да си взема стол. Седнах точно срещу него и започнахме да говорим. Попита ме защо исках да се срещнем и аз му казах, че ми е трудно да го обясня с думи, но по някакъв начин зная, че нещо ме ограничава, и искам да се освободя. Вярвах, че животът може да бъде много по-силно преживяване, отколкото беше възможно за едно човешко същество. Докато говорехме, той започна да разказва за мен така, сякаш ме виждаше отвътре. Каза ми много лични неща, конкретни и изпълнени с прозрение.
Тогава се случи нещо много странно. Докато седяхме и говорехме, Рам Дас вече не изглеждаше като Рам Дас. Както седях и го гледах, той започна да изглежда съвсем различно. Всичко в него се промени. Очите му, лицето му, косата му - всичко се променяше. Той приемаше много различни форми, които изглеждаха като въплъщение на древната мъдрост и благодатта, които аз възприемах като проявление на много различни учители. Като чели с всяко поемане на дъх той ставаше различно просветлено същество. Външният му вид в действителност се променяше. В един момент ме попита какво ми става и мога да си представя колко смешно е било изражението на лицето ми. Казах, че ми няма нищо, а само гледам как се променя видът му. Той попита:
