Среднощен разговор с един мистик 12 страница

- Това плаши ли те?

- Не - отговорих му аз. - Не мога да повярвам, че по някакъв начин това ми се струва по-реално, отколкото каквото и да е друго, което ми се е случвало. - Не само беше странно да гледам как се променя видът и формата на някого, че дори и изчезва, още по-странното бе, че го приемах за нещо съвсем познато и нормално. Все едно виждах себе си, седнала на отсрещния стол. Бях в присъствие, което ме караше да се чувствам у дома си. чувствах се себе си. Това преживяване ме накара да осъзная, че нашите форми са преходни. Разбрах, че индивидуалната идентичност е преходна и има нещо абсолютно непроменливо отвътре, което копнеех да открия.

Преживяването беше много силно. То ми показа, че всички ние имаме една неизменна духовна същност, която само е покрита от нашите различни личности и от кой знае още какво. След срещата бях в приповдигнато настроение. Мислех си, че сега вече няма да ми е трудно да открия истинската си природа.

Разбира се, не ми беше удобно да разказвам на много хора за това преживяване. Повечето щяха да ме помислят за луда. Приятел ми каза, че това трябва да е от въздействието на ЛСД, но аз не бях приела нито една доза от упойващото вещество, нито някога преди съм го правила. Знаех, че има нещо друго. Един човек, представител на ню ейдж течението, ми каза, че се е отворила чакрата на третото ми око, но нямах никаква представа какво се беше случило. Знаех само, че преживяното ме бе разтърсило, и исках да зная повече. По-късно посетих Рам Дас в дома му в Северна Каролина и го попитах дали той е моят гуру. Отрече. Каза ми, че не е гуру, но понякога, когато някой търси много упорито, такива неща се случват чрез него. Каза ми, че когато срещна истинския си гуру, ще го усетя. Реших, че моето духовно пътуване е започнало и ще ми се случват велики неща. И всичко това стана преди повече от тридесет години.

И така, докато си седяхме около огъня на нашия остров през тази августовска вечер, аз разказах на Садгуру историята с Рам Дас.

- Когато ви видях за първи път - казах аз на Садгуру, - изглеждахте като същото това същество или същност, която видях в Рам Дас. Беше толкова познато, че се смаях, знаех, че това преживяване е специално за мен. Нещо истинско се бе върнало отново в живота ми.

Тогава Садгуру започна да обяснява какво се беше случило:

- Рам Дас, както знаете, отива при Нийм Кароли Баба - каза той. - Нийм Кароли Баба е феноменално същество с огромни способности. Той е мистик, който не носи бремето на образованието. Трябва да говоря на твоя език и да кажа неща, които можеш да разбереш според твоите възприятия. Виждаш ли, Шерил, колко внимателно подхождам към теб? Нийм Кароли Баба не се притеснява за това. Това е свободата да не бъдеш образован. Така че, от любов към Рам Дас или поради искреността и желанието на Рам Дас да получава, при него се появява едно определено измерение. Не зная дали Рам Дас го е казал в един момент само на теб или на всички други, но той не може да бъде твой гуру. Обаче може да се окаже полезен „прозорец", чрез който да ти покаже друго измерение на живота, което и прави. Защото Рам Дас не е Рам Дас поради собствените си възможности, Рам Дас не е Рам Дас поради своята садхана. Рам Дас е Рам Дас, защото в живота си е направил едно разумно нещо - седял е с човек като Нийм Кароли Баба. Имал е необходимия разум да седне там с него и да поеме определен аспект от това същество. Нийм Кароли Баба иска да отвори много „прозорци" и така той създава един и го изпраща в Америка.

Садгуру попита дали съм запозната с Майкрософт Уиндоус.

- Мисля, че използваш версията ХР. Знаеш ли? Това е нещо подобно. Това е вид софтуер, прозорец. Отваря „прозорец" и го изпраща в Америка, така че ти можеш да видиш нещо. Ако седиш до него с определено концентрирано внимание и ангажираност, можеш да видиш разни неща, но самият прозорец не ги вижда.

Зачудих се над това, защото по-късно бях прочела Рам Дас да казва, че дори и не присъства при срещата си с хората.

- „Прозорците" никога не виждат - каза Садгуру. - Нашите учители са „прозорци". Те са способни да накарат хората да преживеят и да видят някои неща отвъд техните възможности. „Прозорците" само показват. Сега те не са тук като учители. Те са само прозорци, за да покажат нещо, което може и да не са видели. Това е и преживяването на много учители. Иша йога и програмите за духовно израстване са толкова силни средства, тъй като учителите са подложени на усърдни тренировки и много интензивна садхана - за доста от тях с продължителност от пет до осем години. Учат се да се държат настрана. Трябва само да бъдат в определено състояние на отсъствие: останалото ще се случи отвъд тяхното разбиране и способности. Откриват това по време на занятията си. Много от учениците им успяват да видят неща, които учителите им не са видели и копнеят да ги преживеят. Може да не стане при тях, но чрез тях да се случи на много други хора, защото през „прозореца“ можеш да видиш красотата на Хималаите, но самият „прозорец" да не види тази красота. И така, Рам Дас е добър „прозорец", не е замъглен, а чист, прозрачен „прозорец". Това е добре. Показва ти много неща и това е прекрасно. Много хубаво е от негова страна, че ти признава, че не е твой гуру. Той е само прозорец. Скромността му е чудесна, защото повечето хора в неговото положение веднага ще започнат да претендират, че тъй като са „прозорец“, те са и самите Хималаи. Рам Дас е прекрасен прозорец, защото знае своите граници. Познава красотата на това, което е, и в същото време знае докъде са собствените му граници. Хубаво е, когато едно човешко същество е искрено със себе си и познава своите ограничения. Не говоря за ограниченията, които вие си поставяте за удобство. Говоря за ограниченията, които съществуването ви е поставило и които не са удобни. Когато признавате тези ограничения, това ви прави скромни. Поставя ви на точното място. Много е важно да сте на правилното място, защото каквото и да си представяте за себе си, това няма да ви отведе доникъде. - После Садгуру каза: - Мога ли да ти разкажа един виц? Ти говориш за такива сериозни неща - като променените от свами форми, че не зная дали си настроена за шеги.

- Да. Винаги съм настроена за шеги. - Бях наистина щастлива, че той не мислеше, че съм халюцинирала. Прие сериозно думите ми и се опита да ми обясни какво се е случило.

Садгуру с радост започна да разказва своя виц. Обичаше вицовете и шегите почти толкова, колкото и игрите.

- Един ден фазан и бик пасели в полето. Бикът пасял, а фазанът махал кърлежите от тялото на бика. Те били свикнали един с друг и така си живеели. В един момент фазанът изпаднал в носталгия и казал: „Когато бях млад, можех да литна и да кацна на най-високия клон на онова голямо дърво. Но сега не мога да стигна даже и първия". Бикът му отговорил небрежно: „О, това ли е проблемът? Само хапни от моите изпражнения и ще видиш как тяхната хранителна стойност ще те качи на най-високия клон". Фазанът казал: „Наистина ли? Искаш да кажеш, че като ям изпражненията ти, това ще ме отведе до върха на дървото?" „Да. Опитай и ще видиш" - отговорил бикът. И фазанът колебливо изял малко изпражнения и същия ден литнал до първия клон. Всеки ден ядял повече и повече изпражнения. След две седмици достигнал най-горния клон. Кацнал там, развълнуван, че е на най-високия клон като на младини. Точно тогава фермерът, който седял на верандата си, видял на дървото дебелия фазан, не искал да го изпусне. Извадил пушката си и го застрелял. Поуката от историята е: лайната могат да те качат на върха, но никога няма да ти позволят да се задържиш там. - След като всички добре се посмяхме, Садгуру отново стана сериозен и продължи да обяснява: - Каквото и да мислите за себе си, е неуместно - каза той. - Може да си съчинявате всевъзможни истории. Можете да си представяте най-различни неща, но това няма нищо общо със съществуващата реалност. Вашите идеи и мисли може да имат социална стойност, но всичко свършва дотук. Искам да разберете, че начинът, по който животът ви управлява, е начинът, по който вие съществувате точно сега. Животворящата материя, която вие наричате Бог, ви приема точно такива, каквито сте в момента. Самата вселена ви възприема точно такива, каквито сте сега, а не каквито бихте искали да бъдете: независимо от това как сте облечени, как изглеждате или говорите; без значение от това как вие се самоопределяте или какво светът мисли за вас. Бог ви приема точно такива, каквито сте. Можете да излъжете себе си, можете да излъжете обществото, вашите приятели, но не може да излъжете съществуването. Да излъжеш съществуването е като да лъжеш себе си. Не може да се измъкнете с преструвки. Всичките лъжи са продукт на ума. Умът не е вашето фундаментално съществуване. Един от начините да опишем духовното е, че то е отвъд процесите на ума. Точно сега всичко, което възприемате чрез сетивата, се преработва от ума. Умът те кара да му повярваш. Именно в този смисъл казват, че всичко е майа, или илюзия.

Както често се случваше, докато слушах Садгуру да ми отговаря на зададен въпрос, аз изпаднах в дълбоко мълчание. Приех отговора и разбрах, че той хвърли известна светлина върху промяната, която беше настъпила след срещата ми с Рам Дас (преживяването, за което говорих по-рано). Докато седях там с него, наистина разбрах, че Бог е в самите нас - вътрешната духовна същност, която винаги наблюдава живота ни. Тя е във всеки и във всичко. Всички сме едни и същи отвътре. Имаме различни личности и его, но вътрешността ни е еднаква. Когато тази същност ми проговори чрез Рам Дас, аз се почувствах обляна от любов - и любовта ме избави от всичките ми преструвки. Стигнах до извода, че няма какво да се крие и любовта към мен е безпрекословна. Беше много освобождаващо, като всеопрощаване, защото при всички положения си обичан. Ти си свободен да бъдеш себе си.

Докато мислех за думите на Садгуру, се сетих за нещо друго, което се случи преди няколко години в Хималаите, когато бяхме на поход с него и с група медитатори. Най-трудната част от похода беше до място,наречено Талован, което се намира на височина 4450 метра над морското равнище, на моменти пътеката водеше през твърдата повърхност на ледника. Там живееше една жена, притежаваща силно присъствие: беше облечена в съвършено изгладено сари - индийската дреха, която жените носеха в градовете. Съвършенството на сарито изглеждаше не на място, поне не на върха на ледената планина. Жената беше много мила, лъчезарна и дружелюбна. Казаха ни, че тя е позната като Бенгали Ма, което означава, че е от Бенгал в Индия. Ма означава „фигура на майка". Тя живееше в дом, едната част на който бе естествена пещера. Изглежда, че много хора я посещаваха в планината и тя бе добре позната в този район и почитана като мистик.

Някои от медитаторите от нашата група отидоха да се видят с нея в жилището й и да й поднесат своите почитания. При срещата тя ги попитала откъде са; обяснили й, че са от Южна Индия и са с гуруто си Садгуру. Тогава тя попитала: „Кой е Садгуру?". Един от медитаторите й показал негова снимка, жената я изучавала известно време, преди да каже: „Той вече не е тук. Свършил е работата си и отдавна си е заминал. Вече не е тук".

Това напълно объркало хората от нашата група. В действителност нещо в нея вече ги било разтърсило. Имало нещо толкова властно в присъствието й, че двама от групата избухнали в сълзи, когато за пръв път я доближили. Когато настояли, че Садгуру е там с тях, тя само се усмихнала и казала отново: „Не. Отдавна си е заминал".

Попитах Садгуру за този инцидент. Бях любопитна да разбера какво е видяла жената в неговата снимка. Изглежда, и тя е имала напълно различно ниво на възприятие в сравнение с обикновените хора.

Садгуру отново се разсмя и каза:

- Виждате ли, някои хора не могат да бъдат излъгани. Цялата тази измама я сътворих аз и излъгах всички ви. И сега някой отива при Бенгали Ма и тя казва: „Той не трябва да е тук". Казва това, защото съществуването възприема живота като такъв само когато той е на определено ниво на вибрация, подчинен на законите на кармата. Аз не влизам в това число. Това е имала предвид. Както знаете, беше предвидено да си отида веднага след създаването на Дхианалинга, която най-сетне стана реалност след неимоверните усилия на три живота. В много отношения като индивидуален живот аз съм погълнат от съществуването, но тъй като съм се обвързал е разнообразието около мен, а по-късно и с малко по-специфичен живот, продължавам призрачното си съществуване - но, виж, аз съм „истински", Шерил! Всичко това може да звучи много отвлечено и трудно за вярване, но сега трябва да разбереш, че това, за което говорят съвременните учени, е толкова отвъд логиката, колкото и мистицизмът. Знаеш ли, че те говорят за единадесет различни паралелни реалности точно тук, както аз и ти сме си седнали на този остров? В йогийските системи ние говорим за двадесет и две различни измерения на съществуване. Така че тази Бенгали Ма казва това не защото знае нещо, а просто защото тя е самото съществуване. Тя не е мъж, не е жена. не е светец, не е мъдрец или бог. Тя просто е съществуване и има определено незатлачено възприятие. Чувствам се глупаво, че тази жена в Хималаите може да прогледне през всичко това. Ако си пазите прозореца чист, ще виждате нещата такива, каквито са в действителност. Тя не е на най-високото или най-ниското стъпало. Тя просто е и това е най-важното. Високото и ниското - всичко е измислено и няма нищо общо е реалността. Вашето усещане за високо и ниско, за добро и лошо, добродетел и грях, Бог и дявол са ваши собствени творения и собствени проекции. Тези проекции нямат нищо общо с реалността. Реалността е това, което е. - Садгуру продължи: - Рам Дас може и да не го знае, но той е чист „прозорец". Можете да го използвате, за да видите много неща, но той не може да бъде ваш гуру, защото няма свои методи. Ако си прекарал а достатъчно време с него - не зная колко дълго си била с него, - вероятно той говори за едно и също нещо. Нищо не се случва. Ако само седиш с него, нещо може да стане. Но нищо няма да се случи в резултат на неговото учение, защото той не е подготвен да бъде гуру. Той е чист „прозорец". Чрез него може да се вижда ясно. Трябва само да гледаш през прозореца. Не трябва да вземаш прозореца с теб. Не е необходимо да го носиш със себе си, за да ти показва нещата. Това е всичко. Той може да направи много за теб, но все пак тези образи са единствено за да те вдъхновяват. Самото надникване през прозореца не те води доникъде. Самата гледка не те трансформира. Виждаш другите учители или каквото и да видиш през прозореца, е само за да те вдъхнови да търсиш. Има много прозорци, подобни на този, особено в Индия. Много, много такива прозорци.

- Садгуру, по какво гуруто се различава от „прозореца"? - попитах аз.

- Като цяло гуруто не ти дава образи от този вид, за които ми говориш сега, освен ако не реши, че трябва да разчупи определени ограничения в човека. Вместо това ще ви даде методи, които бавно ще премахнат ограничената ви природа. Тези методи ще ви помогнат да еволюирате от състоянието, в което сте сега. Защото образите са само ярки преживявания, но често могат да залеят съзнанието ви и да ви доведат до халюцинации. Виждате ли, винаги съществува опасност умът да разруши всичко и да доведе до по-големи ограничения, Винаги дебне такава опасност. Вероятно ще го разберете по-добре по този начин. Гуруто е като технолог или механик, който ще ви даде необходимите инструменти и насоки как да настроите съществуващите дадености, за да може превозното ви средство да даде възможно най-добрия резултат. Това е субективна технология, която обективно не може да бъде осъзната, а оттук следва и цялата мистерия.

- Но все още ми звучи много объркано. Как разбирате от какво имаме нужда? Не са ме вдъхновявали от години. Въпреки че съм преминала доста духовни практики, никога не съм усетила те да са ме завели донякъде - казах аз.

- Шерил, толкова ли е трудно наистина да повярваш, че някой може да има различно ниво на възприятие? Дори кучетата ти могат да усетят неща, които ти не можеш. Ако затворя очи и някой влезе в стаята, дори със затворени очи аз мога да кажа какъв човек е той. Дори и кучетата ти могат да се справят с това. За пример вземи това дърво тук. Виждаш ли как то е притиснато от клоните на другото по-голямо дърво? За всички нас е очевидно, че ако искаме по-малкото дърво да расте, трябва да отрежем клоните на по-голямото, които му пречат. В този контекст аз мога да видя какво му трябва на даден човек. Много учители са ти преподавали правилната йога по правилния начин, но го е нямало субективното измерение. Въпреки че някои неща са се случили, устойчивият процес към духовно благополучие не се е осъществил. Учителите следват добри традиции, така че методите са правилни, но субективното измерение липсва. Ние в йога културата разглеждаме духовния процес, или йогийския метод, като живо божество. Това е, защото даден метод може да ти донесе физическо благополучие и умствена стабилност, но няма да те отведе отвъд това. Този, който го предава, трябва да влее живот в него. За да се отворят пред теб дълбоките измерения, методът трябва да е изпълнен с живот. Аз ти споменах по-рано Патанджали - той е бащата на йога и на йога сутрите. Думата сутра, възприета от него, означава „конец", който дава на реализираното същество свободата да направи от него гирлянда. Въпреки че без конец няма гирлянда, ти не носиш гирляндата заради конеца. Според постиженията на даден учител той добавя цветя, мъниста или диаманти към сутрата, като използва този основен конец. Ако носиш само конеца, няма голяма полза. Само ще бъде похабен от невежество. Причината, поради която искаме да се разделиш със състоянието, в което си сега, е в това, че ти не стигаш до пътя на трансформацията, която остава отвъд теб. Шерил, ако ти липсва вдъхновение, никой или нещо може да ти го даде - но целта на вдъхновението свършва дотам. Ако искаш информация, имаш я, но не получаваш знанието. Трябва да разбереш, че животът съществува в много различни измерения. Когато сме в едно измерение, другите не са реалност за нас. Например, когато сутрин слънцето изгрее, за вас е светлина; когато вечер залезе - за вас настъпва тъмнината. Това е реалност за вас. Има животни - да кажем, совата, - за които с настъпването на деня и с първите слънчеви лъчи идва тъмнината, а когато слънцето се скрие, за тях настъпва денят. Ако седнете със совата и започнете да спорите кое е ден и кое е нощ, няма да стигнете доникъде. Знаете, че няма да постигнете нищо, защото вашите възприятия са в две отделни измерения. Сензорните инструменти за вашите възприятия служат само за да допринесат за оцеляването ви. Много е жалко да живееш, без да можеш да видиш, че животът се случва и по много други начини от този, който ти е познат. Това няма да те отведе доникъде. И така, когато говорим за йога отвъд физическото и умственото благополучие, ние говорим за разчупване на ограниченията на това измерение и за пренасяне в напълно различно измерение на живота. Това друго съществуване не е някъде другаде, но не е достъпно за човек, когато той е вкоренен във физическата си природа. Ако искате да търсите друго измерение, винаги е по-добре да сте до някого, който вече е в това измерение. Иначе пътуването изглежда безкрайно. Много са малко хората, които наистина биха желали да опънат платна в открит океан и да не знаят къде отиват. Те просто тръгват и някой ден може и да намерят нещо. Някои могат да намерят, други - да загинат, а някои ще прекосят океана. Днес знаем, че земята е кръгла и накъдето и да тръгнем, все ще стигнем до суша. Предположете, че не знаете това и сядате в една лодка, за да потеглите в океана. Просто тръгвате. Това не може да го направи всеки. Не всеки може да осъществи това пътуване. Трябва да имаш желание, за да му посветиш живота си. И така, ти искаш да влезеш в друго измерение, което не е на сегашното ти ниво на преживяване и разбиране. Има няколко начина, по които можеш да го направиш. Единият е да ти дам пътна карта и да се справиш сама. Зависи изцяло от теб. И така, ако искате да отидете в измерение, което е отвъд вашето преживяване и разбиране, пътната карта е полезна, но дори и с нея, вие знаете, че по всяко време можете да се изгубите. Другият начин е да ви поставя в моя коловоз и да ви кажа: „Следвайте ме!". Тогава трябва да вървите с определена крачка. Внезапно пада мъгла и вие не можете да виждате коловоза. Мислите, че сте излезли от него. Между вас и мен може да има десет вагона, но отново си мислите: „Той ме е изоставил". Повечето хора следват този път. Друг начин да стигнете там е да се качите в моя автобус. След като вече сте седнали, даже и да заспите, това няма значение. Ще стигнете, но не може да шофирате. Това са трите начина и аз приветствам всеки от тях. Ако си авантюристичен тип, използвай пътната карта. Ако не искаш приключения на всяка цена, но си достатъчно смел, можеш да следваш коловоза. Повечето хора, които твърдят, че са авантюристи, избягват приключенията при всяка възможност. Просто се огледайте внимателно. Или ако сте се изморили да се губите и не искате да доказвате нищо - нито на себе си, нито на някой друг, качете се на автобуса и се настанете удобно. Той ще отиде където трябва. Изборът си е ваш. За мен е все едно. Ако имате много време, тогава се позанимавайте с картата. Ако бързате, качвайте се в автобуса. Не е нито лесно, нито трудно. Толкова е просто. Само дето умът ви се обърква: той е дърпан и тласкан от толкова много фактори и функционира в зависимост от ограничения, които сте му наложили, независимо колко сте ги украсили. Ако престанете да разкрасявате ограниченията си, ако спрете да гледате на оковите си като на украшения, които носите и се гордеете с тях, тогава всичко е толкова просто и лесно. Моля ви, вижте по какви измамни начини търсите подкрепа за своите ограничения. Искате да мислите за тези пречки като за естествени препятствия.

Това ме стъписа. Разбира се, че той беше прав. Погледнах към Лийла, която ми се усмихваше, а светлината на огъня танцуваше по лицето й. Подпрях се на едно дърво и се замислих за всичките ограничения, които си бях поставяла през годините. Чудех се защо си причиняваме това. Огънят запука и привлече моето внимание отново към Садгуру. Очите му приличаха на два дълбоки кладенеца.

Мислех си колко интересно е така несъзнателно да определяме идентичността си. Не осъзнаваме как се ограничаваме, когато казваме: „Аз съм такъв или онакъв, аз съм определен тип човек". Много се говореше, че не трябва да има граници, и аз не разбирах смисъла на това. Сега вече осъзнавам какво са имали предвид. Дълго време бях свивала границите си. Преди да срещна Садгуру, виждах, че това, с което живеех удобно, се свиваше: определено знаех какво ми харесва и какво не: по-бързо преценявах, че нещо не си съответства точно. Например. ако някъде нямаше климатик, аз не влизах; ако навън не беше поне петнадесет градуса и слънчево, не излизах. И приемах всичко това за нормално. Знаех, че бях приела като съвсем уместни много от своите ограничения. Определено това вече не е така. Сега избягвам много по-малко неща. И дори ако се съпротивлявам в един момент на нещо, после съм много доволна, че съм го преодоляла.

Това ме наведе на друг въпрос, който исках да задам на Садгуру. И така, аз го попитах:

- Садгуру, много хора, които познавам, мислят, че са добре така, както са в момента. Дори си мислят, че са постигнали или са получили всичко. Как може да стане възможна трансформацията при такъв човек?

- Проблемът, Шерил, е, че каквото и да полираш, то започва да блести. Така става и с невежеството. Днес мога да видя такава тенденция в света, особено на Запад, където, вместо да си признаят, че не знаят, хората приемат реалности, които все още не са в тяхното преживяване. Да познаваш реалностите интелектуално, не означава нищо. Едно време хората са вярвали, че Бог е на небето. Сега те казват, че Бог е навсякъде. Има някои, които казват, че Бог е в тях. Тези изказвания са несъстоятелни. Понякога хората чрез разни средства имат извисяващи преживявания. Те дори ги наричат просветление. Такива преживявания може да получите винаги когато правите нещо с усърдие и енергия. Това е като да си от едната страна на стената и да отскочиш от трамплина, за да погледнеш какво има от другата. Самото надникване отвъд не е нищо особено. Крайната цел на духовния процес е да намериш начин да отидеш от другата страна. Сега ситуацията е такава, че ако някой няма нужда от антидепресанти, той си мисли, че е пристигнал на нужното място. Да постигнеш определена степен на спокойствие и благополучие не е крайната цел. Заветната цел не е да постигнеш чувство на благосъстояние, но в същото време тя не може да бъде достигната, ако не изпитвате това чувство. Физическото благосъстояние е като да пътувате в неподвижна кола. Ако седите във вашата мечтана кола на паркинга, сутрините ще се превръщат в обеди, обедите - във вечери, вечерите - в нощи и това ще се повтаря ден след ден. Ще се сменят сезони, цветя ще цъфтят и прецъфтяват, ще падат листата. Вие ще седите само на едно място и ще си мислите, че отивате някъде, защото пейзажът се сменя. Нямате нужда от духовен процес, за да изпитвате чувство на благополучие. Да поддържате добра физическа форма, да прочетете хубава книга, да изградите добри взаимоотношения и дори да играете голф, всички тези занимания сами ще се погрижат за вашето благосъстояние. Духовният процес влиза в сила едва когато разберете, че макар физическото и умственото благосъстояние да могат да допринесат много в живота ви, те са само трамплин към постигане на по-дълбоките ви копнежи. У вас има нещо, което непрекъснато се стреми към безгранично разширение. Когато започнете духовен процес, физическото и умственото благосъстояние идват съвсем естествено. То е като страничен ефект, а не цел. И така, когато хората усетят това благотворно влияние, те си мислят, че са пристигнали.

Отново открих, че потъвам в мълчание. Другите вечери през тази седмица бяха изпълнени с много моменти на мълчание, но тъй като времето изтичаше, а аз все още имах много въпроси, исках да питам Садгуру за нещо друго, което ме тормозеше. Наскоро той спомена нещо от моето минало, за което нямаше как да знае. Нямах търпение да разбера по какъв начин знаеше за това, след като никога не го бях споменавала пред него или пред някой друг.

- Садгуру, изглежда, вие имате възможност да виждате какво става в нас и се шегувате, че след като сме направили грешката да седнем срещу вас, не можем вече да имаме никакви тайни. Но по какъв начин виждате миналото ни или какво ни се случва сега?

Садгуру каза:

- Ако не можех да го правя, нямаше да се занимавам с такава дейност.

- Но как става това? - Все още се опитвах да получа някакво обяснение.

Садгуру бавно обясни:

- Първото нещо, което правя, когато видя даден човек, е да се поклоня. Докосвам същността му и го приемам като въплъщение на божественото. Затова се покланям. След това виждам множеството опитности, които човекът е събрал. Виждам цялата кармична структура и произтичащите от нея тенденции. При някои хора има много силни впечатления от минали събития. Въпреки че принадлежат на миналото, в тях те са се превърнали в жива реалност и, разбира се. съществува реална възможност, при която тези тенденции да завладеят човека, ако той продължи да живее по този начин. Ти преди ми каза, че си забелязала, че аз отговарям на друг въпрос, а не на този, който ми е задал човекът. Някой може да зададе погрешен въпрос, но аз трябва да му дам точен и верен отговор. Понякога, когато някой пита за едно нещо, аз започвам да говоря за съвсем друго, защото аз не слушам думите му, а го слушам като индивидуалност. Аз го възприемам и изслушвам като отражение на натрупаните му впечатления, или ако мога да се изразя така, точно сега аз те виждам като натрупаната ти карма. Така че е вярно, че след като веднъж си направил грешката да седнеш до мен, вече в живота ти не остават скрити неща. Когато има любов, няма нужда от нищо скрито. Тези, които истински обичате, винаги са посветени във вашите тайни. Тъй като съм приел всички същества с абсолютна любов, нищо не остава скрито от мен.

Садгуру се разсмя на висок глас, стана и отиде до брега, откъдето се гмурна във водите на езерото. Като чухме плясъка на водата, с Лийла се спогледахме. Сигурна съм, че и двете си мислехме за едно и също нещо: не носехме никакви хавлии и сухи дрехи за него. Човек наистина трябва да е приготвен за абсолютно всичко при Садгуру!

Много по-късно, след като привършихме чипса и салцата, аз се сетих да попитам Садгуру за стихотворението за Америка.

Не беше учудващо, че преди да каже каквото и да било, той помълча за известно време:

- Последния път, когато бях в Сентър Хил Лейк, срещнах един индианец. Това е причината, за да напиша стихотворението.

- Защо тази среща ви вдъхнови да напишете стихотворението? - попитах аз.

Садгуру ме зашемети с отговора си:

- Човекът, когото срещнах, беше стоял абсолютно неподвижно на едно и също място през последните триста години.

- Триста години? - попитах аз.

Той отговори:

- Знаеш, че индианците са описвани като много горди и винаги достойни, силни хора. Познават битките. Добри воини са и много се гордеят с културата си. Могат да се бият с теб днес, но утре, ако ги наречеш брат, всичко ще е приключило за тях. Такива са. Да убиеш и да загинеш в битка, за тях е чест. Те не разбират как някой може да дойде и да притежава земята, камо ли да си я присвои. Това им е непознато. Виждат земята като жива сила, която ги храни. Това е една от малкото култури в света, която не вдига поглед нагоре, когато се спомене името на Бог. Гледат на земята като на силата, която ги е създала и ги храни. Когато минавах през определена част на гората в Апалачите в Тенеси, видях един човек да стои неподвижно. Стоеше застинал, в положение на отчаяние и срам. Позицията му бе типична за местните племена. Беше напълно замръзнал в тази поза. Когато видя някого в изключително движение или напълно неподвижен, аз му обръщам внимание, защото и в двата случая мога да направя нещо. Средното движение не означава много. Хората в изключително движение предоставят възможност. Напълно неподвижните - също. Не мога да не отида при тези два типа хора, защото са поле на възможности. И така, аз видях, че близо триста години този човек стои замръзнал. Видях, че през живота си той е имал отговорността и привилегията да защитава по-големия си брат, който бил водач или вожд на племето. Той му бил като дясна ръка. Помощник и закрилник във всяко едно отношение. В тази култура по-голям брат не означава, че са родени от една майка или имат един баща. Ти избираш братята си по начина, по който избираш приятелите си. Този човек много почита по-възрастния си брат и смята, че е голяма привилегия да върви до него и да го защитава. Той урежда среща между вожда и няколко военни. Но вождът, който има положение и власт, е измамен и убит от белите мъже. Този човек, когото срещнах, се чувстваше отговорен и стоеше в абсолютно отчаяние, мъка и срам. Толкова силни са били чувствата му, че той остава там в продължение на триста години. Когато го видях, той все още си стоеше точно на същото място. Не във физическо тяло; очевидно е, че земята отново се връща при земята, но останалата част от него си стоеше там, както е бил в онзи момент. Реших, че е време да се отмести. Не е хубаво да изпитваш подобни разяждащи чувства толкова дълго. Помогнах му да се измъкне от тази ситуация. И след това написах едно лошо стихотворение.