Фармацевт, посредник, дипломат. Човек, който не си разваля отношенията, без да е крайно близък с някого

Обърната: Неумела намеса в потенциално добра си­туация. Ненужно усложняване на отношенията. По­датливост на влияния. Харчи се много за нищо. Из­пуска се златен шанс. Не може да се разчита.

Медитация (Не четете, ако имате намерение да медити­рате, но още не сте го направили.)

Когато влязох, ангелът на Умереността преливаше бистра течност от златна чаша в сребърна и обратно. Единият му крак беше във водата, другият на пясъчната ивица, а наоколо имаше зелени хълмове, планини и скали. Слънцето грееше между две възвишения. Той/тя беше хермафродит - със стройно, някак двусмислено тяло и тънки хитровати черти на лицето. Прели­ваше течността с полуусмивка и изнервяща настойчивост.

- Какво преливаш?

- Вода - отвърна той. - Ела да пиеш. Само си избери от коя чаша.

- Не е ли все едно, след като и в двете има вода?

И в двете има вода, но не е все едно от коя ще пиеш. Мразя да правя избор и затова се замислих.

- А не мога ли да пия и от двете?

- Не. Всеки път можеш да пиеш само от едната, така че избирай.

Щеше ми се да пия от сребърната, защото сребро, луна и интуиция са свързани с окултните способности, а злато, слънце и разум - с постиженията в живота. Бях тръгнала да разгадавам тайни, а не да си търся работа, и затова исках сребърната, но се смутих и казах „златната”.

Водата имаш вкус на хладен планински извор.

Той/тя остави чашите си - златната във водата, а сребърната на земята. „Не трябваше ли да е обратното?”, попитах аз все още под въздействието на символичните аналогии, които току-що бях премисляла. Той/тя поклати глава с усмивка, от което се почувствах като отличник, който много е учил, но това не му пречи да дава тъпи отговори.

Умереността ме хвана за ръце и полетя над езера и хълмо­ве. Под нас се появи златен град с кули, върху които имаше полумесеци. „Градът не е мюсюлмански”, каза той/тя и продължихме нататък.

Навлязохме в гора от сребърни корали и в един от тях има­ше малка черна пещера, обрасла с кристали. Спуснахме се до нея. Отчупих от кристалите и няколко се търколиха надолу с кух звук. Чувах, докато падаха, как се удряха в стените все по-дълбоко и по-дълбоко под земята, но така и не се удариха в дъно.

- Това е тунел до сърцето на земята - каза Умереността. - Искаш ли да се спуснеш?

Досега летяхме, сега да се спускам, това вече не ми харес­ваше. Отказах. Тази медитация нещо нямаше край. Исках да ускоря нещата.

- Нямаш ли гатанка за мен? - попитах.

- Вече ти зададох няколко - каза той/тя. - Освен това не влизай тук, ако вече си уморена.

Излязох от картата, а вечерта направих второ посещение, за да видя какво толкова. Попаднах в нещо като пътека между две огледала, които безкрайно се отразяват едно в друго. Ви­дях Умереността в гръб, беше с черна дреха. Обърна се с лице към мен и дрехата отпред се оказа бяла, каквато я познавам. „Нали ти казах да не идваш уморена”, каза той/тя.

Прекрачих рамката, за да изляза, но се оказах в друга рам­ка. Прекрачих следващата, но пак бях в картата. Уплаших се. Прескачах от врата във врата и все ми предстоеше още ня­коя. Отсреща виждах все по-малък свой образ в гръб.

Най-накрая излязох от картата.

Защото пораждането и времето са в

небето и земята, а природата им е

двойна: в небето те са неизменими и

неразложими, на земята са изменими и

подложени на разлагане. И Богът е

душата на вечността, вечността е

душата на света, земята е душата на

небето. И Богът е в ума, умът е в

душата, душата - в материята, и

всички те съществуват чрез вечността.

XI Умът към Хермес

* * *

Но където Бог построи църква и Дяволът ще

вдигне параклис... Дяволът е вечният

имита­тор на Бога.

Мартин Лутер
Разговори на масата

Отрязаните глави на гларуси, зайци, врани,

мишки, бухали и малки гущерчета ме гледаха

от опънатите между стените въжета за

пране, на които бяха привързани с черни

панделки, за да съхнат. На светлината на

свещите сенките им играеха като живи.

Йейн Бенкс Фабрика за буболечки

...А после, ако ви се прииска принцесата, само

ми свирнете. Падате си по нея, нали? За

редовните клиенти има големи отстъпки.

Неусетно се беше приближил до Варадин,

закривайки оскъдната следобедна светлина,

която струеше от прозореца. Фигурата му

изведнъж: се разрасна и сянката и легна върху

разхвърляното бюро. Устните му почти

докоснаха ухото на посланика, сякаш се канеха

да изпият оскъдното съдържание на мозъка му.

Облъхна го противна топлина.

- Та вие сте самият дявол - прошепна Варадин.

Алек Попов Мисия Лондон

Дяволът

Петнадесет е число, без какви­то и да са привилегии, и затова се редуцира на 1 + 5 = 6. Така отново се връщаме към шести­цата на Влюбените и Печатът на Соломон, съставен от два пре­плетени срещулежащи триъгъл­ника. Само че, както е казал Хераклит, „не можеш да влезеш два пъти в една и съща река, защото други води идат към тебе”. Две­те триади, които при Влюбени­те се тълкуваха на първо място като сливане между мъжа и же­ната, при Дявола изпъкват със своята двойственост. Ако едини­ят триъгълник е небе, ден, свет­лина и добро, то другият е земя, нощ, мрак и зло. Йоан преду­преждава, че Звярът ще може да се разпознае по числото 666. Планетата Венера, покровителка на Влюбените, в петнадесе­ти аркан носи някогашното си име - Луцифер.

Шестицата има и друго качество - на недопълнена седмица.

Бог е създал света за шест дена, а на седмия си е почивал. Шестицата е лишена от удовлетвореното съзерцаване на резултата. При нея нещата все още са „на кантар” и нищо не е решено. Пътникът може да бъде отклонен и в последния момент.

Всъщност точно това се очаква да прави и Дяволът. Името му произлиза от гръцката дума „диаболос”, което означава лукав, сквернословен, клеветнически. Думата е била използ­вана в гръцкия превод на Библията не за описание на хора, вместо еврейското „ха-сатан”, т.е. Сатаната. Първоначално той е бил смятан за божи служител, който броди сред хората и донася сведения за земните им дела. За близкоизточните владетели е било характерно да поддържат такива тайни служ­би, освен ако не са искали да видят лично с какво се занимава народът им, като Харун ал Рашид. Тези царски шпиони обаче често пъти сами провокирали жертвите си, за да ги подложат на изпитание. Ето как и в най-достойната си длъжност Сата­ната си остава омразен - той очерня доброто име, отклонява от пътя, подвежда, проваля. Дяволът пречи на духа да изпълни земната си мисия и разделя човека от Бога. Слуга на Господа, който служи на себе си.

Но въпросът има и друга страна. За да може да подлъгва, Дяволът е задължително привлекателен. В него има радост, удоволствие и свобода преди падението. Образът му вероят­но е присвоен от рогатия келтеки бог Цернунос, който цару­вал заедно със съпругата си богиня преди свети Патрик да разпространи вярата в кръста чрез чудеса, надхвърлящи тези на друидите. Цернунос носел изобилие и плодородие. При­близително със същото се е занимавал и козлоногият Пан, който е имал не само рога, но и кози уши. Похотливецът по­стоянно задирял нимфите с омайните звуци на флейтата си, но не срещал голяма отзивчивост, защото бил отблъскващ на вид. Смята се, че от него произлиза и думата „паника”. Закъснелите пътници в Древна Елада боязливо се озъртали, когато чуели нощния вятър да свири в тръстиките.

Тези симпатични древни божества не са носели зловещата аура на юдейско-християнско-ислямския дявол, вероятно за­щото в древните религии боговете нямат навика да поемат ан­гажименти и към Доброто. Зевс през цялото време прави с хо­рата каквото си иска, Один е бил в състояние да зареже викин­гите по средата на битка, а бедните в Египет са разчитали за късмета си на грозника Бес, защото не е било сигурно, че ще получат вниманието на Озирис при този пренаплив на фарао­ни по гробниците. На кого му е било нужно олицетворение на чистото зло, след като никой не е смятал за свой дълг доброто?

Дяволът от Тарото е характерна средновековна фигура. Под­чертаните му женски гърди показват, че е хермафродит, а кри­лата му са големи почти колкото тези на Умереността. Сините му люспести крака символизират водата, еленовите рога - зе­мята, фалическият бял жезъл в ръката му - огъня (в някои колоди се изобразява като запален надолу факел), а крилата, как­то вече ни е известно, въздуха. Налице имаме фигура, която преповтаря Умереността като подигравателна сянка.

И действително, зад всяко необходимо за човешкото щастие чувство се крие грозното му преувеличение, което подмамва жертвите си с привидната си естественост. Зад ситостта се крие лакомията, зад изобилието - алчността, зад почивката - леност­та, зад достойнството - горделивостта, зад стремежа към съвършенстване - завистта, зад любовта - прелюбодейството, зад справедливостта - гнева. Тук са изброени седемте смъртни гряха, които са формулирани едва през Средновеко­вието. Това само означава, че греховете могат да бъдат и пове­че, и по-малко. „Грехът” казва протестантският теолог Фрид­рих Шлайермахер (1768-1834), „е неспособността на човек да направи разграничение между пълната си зависимост от Бога и относителната си зависимост от временния свят”.

Дяволът е шлакът, който алхимикът трябва да изхвърли, за да постигне философския камък. В сетивния свят, в който жи­веем, това са привлекателностите на материята, която иска да ни задържи при себе си, за да ни погълне. Тук „материя” трябва да се разбира в най-широк смисъл - това може да бъде както пряк дразнител за сетивата, така и истерична идеология или догматичен възглед, който сме склонни да описваме като „окаменял”, „закостенял”.

Като присъствие в човешката психика Дяволът може да бъде отъждествен със сянката. Юнг простичко я определя като онова, което индивидът не би желал да бъде. Сянката е сборът от качества, които човек крие от всички, включително и от себе си; черти, които веднага намразва у другите, защото ги притежава; всичко най-недостойно и примитивно. Появява се насън като застрашителна фигура със скрито от мрака лице. И тъй като всичко материално хвърля сянка, всеки човек я има. Но не я ли осмисли, тя ще се превърне в най-големия му враг. Сянката е готова да избухне в най-неочаквания момент и да осуети дори най-добрите намерения.

На картата Дяволът е изобразен с двама следовници - дреб­ни фигурки на мъж и жена. Триъгълната подредба на образи­те показва връзка и с друг аркан - с Папата. Дяволът също има свое учение и свои адепти. За разлика от поклонниците на Папата обаче тези на Дявола са голи, рогати и най-важно­то, вързани с верига за пиедестала му. Учението на Дявола, веднъж прието, престава да бъде доброволно.

Дали злото е външен фактор, както е нарисувано, или идва от човека? Дяволът действа чрез отслабване на волята, по­мрачаване на преценката, желанието да задоволиш страстта си на всяка цена. За да поеме управлението над душата, ня­кой трябва да му отвори вратата отвътре. „Или как може да влезе някой в къщата на силния човек и да му ограби покъщнината, ако първо не върже силния?”, пита Исус, след като изгонва бесовете от страдалеца (Матея, 12:29).

Печално е, когато заради моментна придобивка човек загу­би свой близък, любовта си, нечие приятелство, работата си или надеждите за бъдещето. Още по-страшно е, когато тряб­ва да живее със злото, което е извършил. Дяволът винаги дава, преди да вземе, но когато вземе, иска то да е завинаги. Това се разказва и в легендата за доктор Фауст, който подписва договор с Мефистофел и му дава душата си в замяна на всич­ко, което поиска. В крайна сметка Фауст получава всичко, което не му трябва, в замяна на единственото, което е имал. Дяволът е обвързаност, слепота, страдание. Той е тежката ка­менна сграда, в която човек сам се зазижда.

Дяволът в литературата: Радва се на повече от богато представяне. „Ад” от „Божествена комедия” на Данте, „Док­тор Фауст” на Гьоте или Марлоу, „Повелителят на мухите” на Уилям Голдинг, „Майстора и Маргарита” на Михаил Булгаков, „Дракула” на Брам Стоукър, „Вещиците от Лудун” на Олдъс Хъксли, „Мъртви души” на Гогол, „Портокал с часов­ников механизъм” на Антъни Бърджес, „Венецианският търго­вец” на Шекспир, „Сиянието” на Стивън Кинг, „Земя” на Елин Пелин, „Татул” на Слав Караславов, „Панаир на суетата” на Текери, „Бел Ами” на Мопасан, „Алената буква” на Хотърн, в която пуританите са носители на оковите. Вълкът от „Червената шапчица” и вещицата от „Хецзел и Гретел”.

Дяволът в киното: Някои от тях са за дявола в общество­то: „Бразилия”, „Калигула”, „Последните дни на Содом”, „Няма място за старите кучета”, „Апокалипсис сега”, „Гражданинът X”, „Широко отворени очи”. Други са за Дявола в душата: „Мълчанието на агнетата”, „Осем милиметра”, „Аме­рикански психар”, „Психо”, отново „Седем”, „Пурпурните реки”. Трети са си направо за дявола: „Принцът на мрака”, „Приложна магия”, „Диаболично”, „Адвокат на дявола”, „Стигмата”, „Екзорцистът”, „Константин”. „Голямото плюскане” е опит да се избяга от дявола, като го победиш на соб­ствената му игра.

Дяволът в историята: Томас де Торквемада (1420-1498), доминикански монах, който първо се издига до главен инкви­зитор на Кастилия, а после Папа Инокентий VIII го назначава за Велик инквизитор на Испания. В продължение на 11 години Торквемада преследва, измъчва и изгаря на кладата 2000 чове­ка, обвинени като вещици и еретици. През 1492 г. подкрепя изгонването на евреите от Испания. Невъзможно е да се обясни защо всичко това е било извършено в името на Бога.

Масовите убийства, лагерите, военните режими, екстремистки настроените религии, тиранията, робството и диктатурата от всякакъв вид.

Рим пада през 476 г., но за това едва ли са виновни само варварите. Империята се разлага от корупция, разточителни празненства, инфлация, болести, безсмислени гладиаторски борби, грабежи, нарастващи военни разходи. Хората, загуби­ли земите си, се тълпят в градовете в търсене на каквато и да е работа. Стойностите са изгубени, никой вече не вярва на нищо.

Ключ към психологическото състояние на Пътуващия През картите: Пътуващият се е отклонил от пътя на духа и затъва в материя. Желанието, с което напредва, му пречи да разбере откъде идва болката.

Тълкуване при гадаене: Настъпление на злото. Силни жизнена енергия, впрегната в недостойни цели. Поробваща страст, която ви пречи да изявите качествата си. Ламтеж, алчност, лакомия, себичност, завист. Не се подбират средствата. Нежелана обвързаност, затвор, робия. „Вързани са ви ръцете”. Крайно неприятна си­туация, която не зависи от вас. Лъжесвидетелство, опасност от компрометиране. Проблеми около секса.