Човек, вглъбен във собствения си поглед към света

Обърната: Губите вяра в смисъла. Губите връзка с ре­алността. Губите философската си отстраненост, ко­ято би ви помогнала да разберете фактите. Оставяте се животът да ви обърка. Смут, дезориентация. По­ради страх или материални съображения изпускате най-важното. Дребните случки от ежедневието раня­ват този, който прекалено много се осланя на тях. Не забравяйте призванието си.

Медитация (Не четете, ако имате намерение да медити­рате, но още не сте го направили.)

Когато влязох, Обесеният висеше от клона на голямо дърво с гъста корона от зеленина. Точно под главата му минаваше сух прашен път, който вляво се губеше нагоре по зелените хълмове, а вдясно слизаше до малко градче, скупчено зад кре­постна стена с отворени врати. Наоколо се спускаше здрачът на топла лятна нощ и прозорчетата на къщите светеха. Небе­то беше обсипано със звезди, а над Обесения грееше тънък полумесец. Намирахме се в някаква горичка и около нас дърве­та и храсти бяха преплели клоните си. Тръгнах към града.

- Няма нужда да ходиш нататък - каза Обесеният.

Заобиколих го, за да го видя по-добре. Беше със затворени очи. Освен това се падах с гръб към него, но все пак той ме виждаше.

- Защо не?

- Не съм казал не, така че ако искаш, върви.

Пътят към града съвсем не се оказа кратък. Минаваше през ниви и слънчогледи, жита и овощни градини. Разминавах се с хора, които се разхождаха с тиха наслада и приличаха на персонажи от картина на италиански ренесансов майстор. Те не ме виждаха. Градчето изглеждаше заето със себе си и от къщите долитаха домашни звуци - потракваха прибори, чуваха се гла­сове на семейства, събрали се на вечеря, пролайваха кучета.

Върнах се при Обесения. Той все така си висеше невидим за другите, невиждащ и все пак наясно какво става около него. Беше прав - макар да разгледах града, не намерих нещо, което да ми подскаже защо съм дошла. Пътят в другата посока пък криволичеше из все по-високите хълмове. Реших, че има само още едно нещо, което не знаех. Покатерих се на дървото, вързах крака си и се отпуснах надолу с главата редом с Обесения.

Още докато падах към земята, видях, че светът се проме­ни. Зеленината и пътят под нас бяха изчезнали, наоколо бе ослепително ярък ден, а цялата земя, хълмовете и планините бяха от светлосини кристали. Обесеният беше огромен орел с човешки ръст, кацнал на клона. Аз също се бях превърнала в орел. Над нас грееше яркото светлосиньо слънце. Разпе­рихме криле и аз - малко неумело и с изненада - последвах Обесения към висините. Крилата ми скоро се научиха да гре­бат въздуха с лекота и мощ. Направихме няколко широки кръга и се върнахме на дървото. Отвързах се от клона и отново се превърнахме в хора. Слязох от дървото и оставих Обесения да виси. Вече знаех какво вижда.

Излязох от картата.

Това е, Там, изображението на Бога,

което аз описах за теб, доколкото аз

можах. Ако го погледнеш внимателно и

се вмислиш с очите на сърцето, ще

откриеш пътя нагоре. И по-скоро

самото изображение ще те поведе.

Защото гледката има нещо свое: които

са успели да я видят, тях тя ги задържа

и издига както магнитът, казват,

издигал желязото.

IV Кратер,

или монада на Хермес към Тат

* * *

- Но ти си Смърт - каза Морт. - Ти убиваш хора!

- АЗ? ДА УБИВАМ? - каза Смъртта, очевидно

обидена. - РЕШИТЕЛНО НЕ. ХОРАТА СЕ

УБИВАТ, НО ТОВА СИ Е ТЯХНА РАБОТА. АЗ

САМО ПОЕМАМ ОТТАМ НАТАТЪК. В КРАЯ НА

КРАИЩАТА, ТОВА ЩЕШЕ ДА Е АДСКИ

ГЛУ­ПАВ СВЯТ, АКО ХОРАТА ГИ УБИВАХА, А ТЕ

НЕ УМИРАХА, НАЛИ ТАКА?

-Е, да... - каза Морт, колебливо.

Тери Пратчет Морт

Смъртта си спечели лоша слава само защото

объркването на необособената, любопитна за

всичко човешка природа доведе дотам, че на

всекиму може да се случи всичко. А как близка

ти е всъщност смъртта, ако само я срещнеш

посвоему, със страстно умение.

Райнер Мария Рилке

Мелодията на нещата

Отивай си смърт. Ще напрегна очи и сърце,

ще напрегна сърце като жило,

очи като ножове,

и ще духна в лицето ти своята жизнена цел,

и олекнал съвсем,

ще се вмъкна накрая под ножа ти.

Бойко Ламбовски

Ще свърши свършекът

 

 

СМЪРТТА

Тринадесет е число, с което по­вечето хора не искат да имат нищо общо, а някои го търсят на­рочно по свои си съображения. Исус и верните му апостоли са общо 12 на брой, но ако прибавим и Юда, стават 13. Вещерският ковен се състои от 13 члена и поради това тринадесетицата се нарича „вещерска дузина”. Тринадесет е и числото на некромантията или черната магия, с която умрелите се вдигат временно от гроба, за да изпълнят някоя повеля на магьосника/или да отмъстят за злочестата си смърт. Освен това 13 е неделимо, самостоятелно, пълноценно в своята отделеност число и сякаш се надсмива над съвършената дванадесетица, която е успяла да ни убеди в хармонията на света.

Тринадесет обаче крие своя тайна и тя се разбира при редуцирането му до едноцифрено число: 1 + 3 = 4. А четворката
озназначава ред, хармония, материя и устойчивост.

Значи, ако тридесетицата съществува, то е защото светът е замислен такъв. а картата виждаме скелет, който сред черно поле коси крака, ръце и глави, оцветени с розовата охра на материята. Една от главите е коронована, което показва, че Смъртта не зачита земните санове. Сцената не може да се наблюдава спокойно, защото всичко, което ценим и сме свикнали да смятаме за нормално, е преобърнато: скелетът е единствената фигура, която се движи и дори работи с обичайно земеделско сечиво, а човешките лица свършват до шиите.

Сред неизбежността на черния пейзаж има нещо, което оза­дачава погледа. Разхвърляните човешки части не изглеждат мъртви, нито дори разложени. Между тях растат сини и жълти стръкове, сякаш да ни покажат в каква посока трябва да разсъждаваме за последиците от смъртта. Жълтото е цветът на познанието и интелекта, а синьото - на любовта и отвъдното прозрение. Следователно на мястото на тленната плът се раж­да нов живот, белязан от ново разбиране за света. Видяни от тази гледна точка, отсечените глави и ръце вече не са части от предишен живот, а кълнове на следващия. Косачът се оказва и сеяч. Картата носи посланието, че за да се поднови нещо напълно, първо трябва да се унищожи предишното. Оптимис­тично, но в девет от десет случая болезнено съобщение.

Не можем обаче да твърдим, че Тарото ни го съобщава вне­запно. Отшелникът обръща гръб на света, за да размисли. Силата се бори с тъмните му проявления, които открива и характера си. Обесеният напълно го унищожава в съзнание­то си, за да не му пречи. Смъртта е разтърсващата промяна, трансформацията. Ето защо новопосветеният е трябвало да изиграе смъртта си - за да остави зад гърба си всичко, свърза­но с предишната му същност.

От гледна точка на аналитичната психология трансформа­цията се разглежда като преход, който включва регресия и временна загуба на Аз-а, за да се постигне ново ниво на осъзнатост. Противно на очакванията трансформацията, също както ни уверява Тарото и за Смъртта, не означава цялостна промяна, защото личността все пак трябва да се запази. В психоанализата трансформацията е желан ефект, който се пре­дизвиква от анализирането на сянката, или тъмната страна на личността. Процесът е крайно мъчителен, но представлява неделима част от съзряването.

В житейски план трансформацията може да връхлети чо­века като криза на средната възраст. Започва болезнена рав­носметка, при която свършеното досега изглежда дребно и безсмислено, а за ново сякаш няма време. Странно, но точно това усещане показва, че новото вече е настъпило. Разбира се, тъй като Тарото обхваща много голям регистър от усеща­ния, Смъртта може да означава просто преминаване към ве­гетарианството.

Да видим до каква степен образният символизъм на картата подкрепя смесицата от тление и покълване, радикална промя­на и приемственост. Скелетът е вездесъщ символ на кончината, но това не изчерпва символичното му значение. В алхимията той представлява първата фаза от Великото дело, която се изобразява с черния цвят. Според един от основните алхимични принципи всяко вещество (в това число и характерът на експериментиращия) може да се сведе до Пра-материята, като се премахват свойствата му едно по едно. Така то се „убива”. После в продължителен и изпълнен с усърдие процес към въпросното вещество се добавят желаните нови свойства, които ще го преродят. Така, тръгвайки от черната фаза, материята преминава в бяла и накрая в червена фаза, за се възроди в най-висшата си форма - философския камък. Черната фаза е задължителното начало на всеки плодотворен труд. Черна е и плодородната тиня, с която Нил залива всяка година градините на Египет, родината на алхимията. Арабската дума алхимия идва от Ал-Кемит, като Кемит (Хем) е името на Египет, а също така означава и чернозем.

Смъртта и просветлението вървят ръка за ръка. Адам и Ева си спечелват изгонването от Едемската градина, когато вкус­ват ябълката от Дървото на познанието. Един от страничните ефекти на това е, че се прощават с безсмъртието. Наблизо е и Дървото на живота, но неговите плодове явно не им въздей­стват със същата привлекателност. Старозаветната притча оп­ределя жаждата за познание у човека като по-силна от жаж­дата за вечен живот в неведение. По един скрит начин тук се изяснява и смисълът на ограниченото земно съществуване.

Смърт има, казва Тарото, но всъщност няма. Тя е прибира­нето на реколтата, за да се посади новата, оттеглянето на ста­рото поколение, за да дойде младото, точката на изречението, за да продължи мисълта в следващото. Завръщане на тялото към земята и на душата към духа. Ето думите, с които анг­лийският поет от XVII в. Джон Дън се изправя срещу Кося­щия скелет:

Смърт, често те наричат Адска паст,

но ти не се гордей - не си такава.

Косата ти телата покосява,

но да убиваш всъщност нямаш власт.

Дори сънят, на теб подобна гледка,

те надвишава, вярвам, по наслада.

Умирайки, добрият дух не страда,

а само хвърля костната решетка.

Слугиня на крале, крадци, зла слука,

ти шестваш сред отрова, чума, битки,

ала от мак упойните напитки

приспиват по-добре. Недей се фука!

Смъртта е миг на сън - след туй съзираш

безкрайността. Не аз, ти, Смърт, умираш.

Необходимо ли е все пак човек да умре физически, за да освободи духа си? Едва ли. Един от най-големите будистки храмове се намира в свещения град Нара в Япония. Там, за да се достигне до статуята на Буда, медитиращ в поза лотос в средата на храма, трябва да се премине през врата, пазена от две гигантски фигури на воини със саби в ръцете. Единият се казва Жажда за живот, а другият Страх от смъртта. До­статъчно е човек да преодолее пазачите, за да влезе при Буда. Или да се завърне в градината.

Смъртта в литературата: „Смъртта на учителя” от Елин Пелин, „Морт” от Тери Пратчет. Героите от пиесата „Копенха­ген” на Майкъл Фрейн започват разказа си, след като вече са умрели. В „Тайната градина” на Франсис Ходжсън Бърнет мал­ките герои се прераждат за пълноценна връзка с природата.

Смъртта в киното: „В какво се превръщат мечтите”, „Дух”, „Сърце и души”, „Шесто чувство”, „Изворът на живо­та”, „Да срещнеш Джо Блек”. Интересно е жизнеутвърждаващото чувство, което лъха от тези филми. „Заличителят” показва практичен вариант на тринадесети аркан.

Смъртта в историята: След Втората световна война За­падна Европа е в разруха. Производството е ниско, инфлация та и безработицата са високи, Германия гладува, Англия е на купонна система. САЩ смята, че условията са твърде благо­приятни за разпространението на комунизма и през 1947 г. Дийн Ачесън и Джордж Маршал оповестяват план за икономическо възстановяване. Америка финансира част от Европа (Великобритания, Франция, Италия, Германия) с 13,2 млрд. долара, 90% от които се даряват безвъзмездно. Тук са и Смъртта, и съживяването.

Смъртта на Исус като врата към възкресението му. Без ед­ното не може да настъпи другото.

Интересни са легендите, че Ботев ще се върне да помага с четата си по време на Освобождението или че крал Артур ще се вдигне от света на мъртвите, за да спаси Англия в тежък за нея миг. Техни най-нови варианти са търсенето на доказател­ства, че Елвис Пресли и Джим Морисън не са умрели, а просто са намерили сили да слязат навреме от въртележката на суетата. Ричи Джеймс Едуардс, китарист на „Маник стрийт прийчърс”, изчезва през 1995 г., без да остави тяло. А Аманда Лиър става художничка.

Ключ към психологическото състояние на Пътуващия през картите: „Твое е само онова, което не можеш да изгу­биш при корабокрушение”, казват мъдреците от Изтока.

Тълкуване при гадаене: Трансформация. Разделяне с илюзиите, след което духът ще се възроди. Аскетизъм. Рязка промяна на житейското състояние - нова рабо­та, дом, местожителство, възгледи - която желана или не, ще се окаже необходима и положителна. Отваряне на очите. Нов поглед към живота и действителността. Разделяте се с ненужното и разбирате кое е важното, независимо какво сте мислили досега по въпроса.

(Внимание! Картите Таро гледат в рамките на живо­та, а не отвъд него, така че Смъртта никога не озна­чава телесна смърт.)