Фигурата на майката. Благодетелка, спонсорка, меценатка, жена на обществено важна позиция, с добро отношение към вас. Висшестояща застъпница. Щед­ра любовница

Обърната: Светът ви отказва благоденствието си. Безплоден, неблагоприятен период, „суша”. Край бога­тата трапеза гладен. Оставате с празни ръце. Неже­лана бременност. Любов към лукса и показността.

Деспотична майка. Лоши семейни отношения. Властолюбива и нахална жена.

Медитация (Не четете, ако имате намерение да медити­рате, но още не сте го направили.)

Когато влязох в картата, тя седеше в средата на зелена по­лянка и чистеше вишни от костилките им. Беше красива жена С пищни кестеняви коси, разпуснати над раменете й. Лицето й беше спокойно и ведро. Чуваха се гласове на различни пти­ци, отдясно течеше река.

Тя се усмихна и ме поздрави. Огледах се и не забелязах нищо друго освен гъстата зеленина и това, че точно над нас светеше слънце, а над върховете на най-отдалечените дървета небето завършваше в нощ със звезди като тънък обръч около хоризонта. Отидох до реката и нагазих в нея. Водата не беше студена, въпреки че бе по-прозрачна от стъкло. Вътре плуваха бавно риби. Когато излязох, попитах Импе­ратрицата:

- Това ли е всичко?

- Това е - отговори ми тя с усмивка.

- Мога ли да дойда пак?

- Винаги когато пожелаеш.

За разлика от Жрицата, тя се стремеше да ме задържи, ся­каш й беше приятно да съм там.

Продължих да търся. Приближих се до едно дърво. Само го докоснах и от него се посипаха зрели плодове. Всички дървета бяха такива. Всичко беше много спокойно, статично, неизменно, плодородно. Сред ярките цветове преобладаваше зеленото. Обиколих безцелно полянката, после влязох под сян­ката на дърветата. Легнах и допрях глава до земята. Отвътре се чуваше шум от сърце. Мощни, далечни удари. Изненада­на, вдигнах глава:

- Това сърцето на земята ли е?

- Всяко нещо е живо - каза тя. Излязох.

... и се родиха четириноги зверове и

влечуги: а също и водни, и летящи, и

всяко семенно семе, и трева, и зеленина

на всяко цвете. И имаха в себе си семето

на възраждането и бяха създадени

поколенията на хората за знание на

божиите дела и действено свидетелство

на природата, и за множество от хора,

и господство над всички неща под небето,

за познание на благата, за плодене и размножаване.

III Свещен Логос на Хермес

* * *

На въпроса на мадам Монтолон,

кои войски му се струват най-добри,

Импе­раторът отвърна: „Победоносните, мадам”.

Наполеон I (Бонапарт), из Спомени от Буриен

Моята подвижна империя бе между

Атина и Мегара,

властвах над глухия лес, над проходите и

бездните сам,

без съветите на старци, без глупави

инсигнии с прост боздуган в ръката,

облечен само във вълча сянка и будещия

страх екот на името ми Дамастес

Збигнев Херберт, Дамастес по прякор Прокруст

Татко,

От колко време вече

ме караш да бъда жив?

Идваш веднъж в месеца,

озъртайки се наоколо,

и прошепваш:

„Я, хайде, стегни си бицепса...”

Георги Пашов, Страх

ИМПЕРАТОРЪТ

Четворката носи възможността за първата триизмерна фигура: 3 точки определят равнина, а чет­въртата - височина. Получава се призма с триъгълна основа. И макар видимият свят да е изгра­ден от доста по-разнообразни фигури, това не променя прин­ципно нещата, защото той си ос­тава триизмерен. Четворката е пространството, в което живеем, светът около нас, материята. Тя е и 22, 2 + 2, 2 х 2, което означава съвършеното равновесие и ус­тойчивост. Къщите по света биха могли да са кръгли или пирами­дални, но добрият стар прав ъгъл на сериозната четириъгълна фигура си остава най-предпочитани­ят. Четворката е силна и е здраво стъпила на земята.

Императорът властва над материалната действителност. Седнал върху трона си, той държи скиптър, символ на мъже­ствеността. Краката на Императора са кръстосани и образу­ват четворка, отново подчертавайки постоянството. Върху щита, подпрян на трона, е изобразен орел, сроден с този на Императрицата. Орелът е символ не само на имперската власт, но и на разума, полета на мисълта. Златният цвят на герба също говори едновременно за светски престиж и за светли­ната на рационалното съждение. Императорът не е фигура на колебливите сантименти.

Образът на картата е видимо изписан по вдъхновение от реалния свят във време, в което царски особи не са липсвали. Първоначално в Рим с титлата „император” са се обръщали към генералите по време на победоносен поход. Това обръ­щение, е отпадало след завръщането им от бойното поле, с други думи, след приключването на тяхното ко­мандване. Рим вече е бил империя, когато Юлий Цезар при­ема титлата пожизнено. Тогава за пръв път думата „импера­тор” добива значението на владетел, а не на военен герой. Август, праплеменникът на Цезар, създава традицията титла­та да се произнася заедно с първото име на римския главно­командващ и това положение се запазва до края на империя­та. След многовековна пауза през IX в. Карл Велики възоб­новява титлата и владетелите на Свещената римска империя започват да се назовават императори. В реалността, както и в Тарото, титлата „император” се свързва с много ясен кръг от значения, а именно: власт, сила, могъщество.

Императорът е картата на логиката, рационалността, йе­рархичния ред. Той царува над обществото, разделено на силни и слаби, бедни и богати, водачи и следовници. Всеки от тях рано или късно се сблъсква с властта на Императора и ако е достатъчно силен, сам става такъв, а ако не е, светът си оста­ва същият. Императорът може да се смени, но без император обществото не остава, защото то винаги съществува в рамки­те на някакъв регламент. А регламентът също е част от значе­нията на Императора.

Властната фигура от четвърти аркан се извисява във всяка митология над останалите персонажи с по-ниски тронове - Зевс при древните гърци, Юпитер при римляните, Один при скандинавците. Независимо дали предвижда бог на изкуствата или не, всеки религиозен пантеон със сигурност има предводител.

Императорът оставя плодородието за Императрицата, а не­говата сила е в постижението. Или по-скоро постижението му е в силата. В древните цивилизации на Египет и Вавило­ния жените имали имуществени права за разлика от по-късния и боготворящ оръжието Рим. Римското право превръща съпру­зите в „едно цяло”, като жената се оказва собственост на мъжа. Това е и юридическата основа, върху която е построен евро­пейският феодализъм, благословен от думите на апостол Павел: „Жени, подчинявайте се на мъжете си”. Писмената кул­тура се затваря по манастирите, а кладите пламват с фантасмагорично обвинени и осъдени „вещици”. Жестокостта, деспотизмът и безплодието са второто лице на Императора. Това е лицето на обществото, организирано около личността на физически по-силния.

Като човек Императорът е могъщ покровител или всевластен опонент. Той не допуска да бъде атакуван без последствия и се разправя с противниците си докрай. Това обаче не означава, че не може да бъде използван и лъган. Често срещана комбинация е Император с Фокусник, който му е „влязъл под кожата” и му „дърпа конците”. Макар и могъщ, той не е силен психолог, защото не умее да се вживява в другите и се опира на очевидното.

Иначе у дома си Императорът е достолепен и патриарха­лен. Обича реда и да го разбират от половин дума. В женско­то съзнание Императорът е фигурата на бащата или Анимуса. Той създава представата какво трябва и какво не трябва и кара жените упорито да отстояват принципите си по-нататък в живота. Ако бащата на една жена е бил достойна и силна личност, тя никога няма да прости на мъж подмазвач.

Като образи на хора първите карти от Тарото влизат в тра­диционни съчетания. Императорът е естественият партньор на Императрицата, Фокусникът - на Жрицата. При връзка между Фокусник и Императрица имаме гибелното съчетание между жена, която дава всичко от себе си, за да получи също­то, и мъж, който я лъже на всяка крачка, за да остане свобо­ден. При съчетание между Император и Жрица, което е ха­рактерно за натрапените бракове между млада жена и мъж с положение. Императорът е постоянно измъчван от съмнения. В крайна сметка или ще стане послушен като кученце, или ще се нахвърли да руши всяка връзка на жена му със света, за да стигне до нея самата. Това би било безрезултатно, защото тя го е определила за безнадежден досадник още от първата им среща. Глупакът може да бъде временен следовник на първите две карти или временно осиновен от вторите две. При него рано или късно връзките се разпадат.

В живота най-често се появяват смесени типове, но в рамките на 22-те карти присъстват само онези, които Таро определя като основни. Големите аркани са като кутия с бои, които трябва да се смесят от гледача, за да се постигне нюансирана прилика с действителността.

Императорът в литературата: Чорбаджи Марко от „Под игото”, Соумс Форсайт от „Сага за Форсайтови”, Каренин от „Ана Каренина”, мистър Домби от „Домби и син” Дънкан от „Макбет”, Йордан Герака от „Гераците”, кралят-баща от всички приказки и родоначалникът във всички се­мейни саги. Императорът може да присъства само като сим­вол, но присъствието му се усеща и още как. Той е Биг Брадър от „1984” на Джордж Оруел, статуята на Сталин от „Монументалната пропаганда” на Владимир Войнович, каменната статуя на Командора от „Дон Жуан”, симпатичният разпадащ се полурекламен образ на патриарха от „Мъртвия баща” на Доналд Бартълми. Крал Лир е интересен преход от Императора към Глупака. Тъй като в пиесата има и шут, Глупаците стават двама, като си поделят функциите: за краля - проглеждане чрез сблъсък с безвластието, за шута - мъдростта на този, от когото никога нищо не е зависело. Крал Лир се явява нещо като новодошъл в света на шута.

Императорът в киното: Властта, която той излъчва, хем но го прави трагичен образ, но не и любим. Стига да не ставай дума за военен или исторически сюжет, Императорът в киното най-често се появява в една от следните две разновидности. Първата е като глава на семейство, раздирано от имотни про­тиворечия. Втората е във филмите за мафията, като големия бос или тайния политик-покровител, за когото научаваме в последните минути. Камерата го снима в гръб, а на стената на офиса му е закачен портретът на президента. Императорът вди­га телефона си и казва: „Този полицай взе да ни създава твърде много проблеми. Оправете се с него и повече не ми се обаж­дайте”. Той така знае да се справя с проблемите си. „Кръст­никът”, „Хиляда акра”, „Наследството на Ферамонти”. Дарт Вейдър от „Междузвездни войни” направо си управлява империята независимо от наличието на истински император.

Императорът в историята: Много популярна фигура. Юлий Цезар, Нерон, Цар Симеон, Цар Иван Асен II, Карл Велики, Луи XIV, Уилям Завоевателя, Мехмед Али Завоева­ния, Тимур, кайзер Вилхелм II и на практика всеки, който е носел корона. В българската литература Иван Вазов и Пенчо Славейков продължават да се сражават за позицията на четвърта карта, според мен със солиден превес на първия.

Интересен е вариантът на Императора в женски вид. Китайската императрица Ву (624-705) започва дворцовата си кариера на 14 години, като наложница на император Тайдзун. Прозрял организационните й заложби, той я повишава в своя секретарка. След смъртта му Ву става наложница на следващия император. За да се разправи обаче веднъж завинаги с конкуренцията, тя предприема доста краен ход - убива дъщеря си със собствените си ръце и обвинява в това императрицата. Първата дама е отстранена, Ву заема мястото й и започва да се разпорежда с империята. Избива враговете си, въвежда реформи, поощрява земеделието, взема страха на поданици и съседи. За да запази властта си след смъртта на втория си съпруг, Ву издига последователно двама от синовете си в императори, но недоволна от резултата, убива и тях. Накрая самата Ву се качва на трона и управлява еднолично 15 години, въпреки че цял живот не е спирала да прави това.

Тази китайска владетелка може да се разглежда и като трета карта, Императрицата, но при нея стремежът към властта определено взима превес над всякакви съзидателни инстинкти.

Ключ към психологическото състояние на Пътуващия през картите: След като се е научил да създава, пътуващия трябва да се научи и да се налага. Да поема отговорността на действията си. Светът е стегнат от властови линии и независимо дали Пътуващият ги определя, бори се с тях или ги избягва, натискът им трябва да се осъзнава.

Тълкуване при гадаене: Ситуация, в която ще нало­жите себе си. Всичко е под контрол. Власт, практиче­ски знания, амбиция, завоевание, постижение. Ред, регламент. Концентрация, устойчивост, надеждност. Силата на рационалната мисъл.

Фигурата на бащата. По-възрастен съпруг. Благоде­тел. Малко тромав, но сигурен защитник, могъщ съюзник. Благоприятно настроена личност с високо обществено положение. Висшестояща фигура, адми­нистратор, политик.

Обърната: Системата е срещу вас. Слаб сте да се пре­борите. На чужда територия сте. Лоши отношения с бащата. Среща с грубостта и неотзивчивостта. Потисник, тиранин. Важен човек ви мра­зи. Могъщ враг. Деспотичен началник, властен съпруг.

Медитация (Не четете, ако имате намерение да медити­рате, но още не сте го направили.)

Намерих се сред пустиня от червени, остри скали. Беше равна, едноцветна и суха чак до хоризонта. Едва след като влязох, разбрах, че Императорът седи много далеч от входа на картата. Затичах се към него. Колкото повече се прибли­жавах, толкова по-голям се оказваше той и накрая се озовах в краката му. Бях по-ниска от каменните му пръсти.

Той бе огромна статуя от същия червен камък - на места напукана, на места с откъртени парчета - и целият се роне­ше. Седеше на кубичен трон от същия камък. Чуваше се само острият сух вятър, който носеше пясъци.

Започнах да се катеря по Императора като по скала и на­края се добрах до много дълбока пукнатина, в дъното на коя­то открих тясно каменно стълбище. Изкачих се по него и вля­зох в главата му, която се оказа куха отвътре като кръгла стая. Очите му представляваха два кръгли прозореца, левият - чер­вен, а десният - син. През тях се виждаше едно и също, пус­тинята, но просто цветовете бяха различни, като през светлинен филтър. Ноздрите му бяха две тесни дупки, отворени към земята. Слязох от статуята и си тръгнах, но преди да изляза, го попитах дали говори.

Не помръдна.

- Кажи нещо! - извиках аз. - Направи нещо!

Започнах да се отчайвам, че няма да видя нещо повече.

След малко той се изправи. От тялото му се посипаха пясък и скални отломъци. С каменен звук и тежки стъпки тръгна към мен. За малко да избягам, но се сетих, че съм дошла за среща, и го изчаках. Той ме взе внимателно в каменната си длан, върна се обратно на трона и ме сложи на коляното си, толкова сръчно, колкото можеше. Не каза нито дума.

Тръгнах си и излязох.

При второто ми влизане през скалите преминаха цепнатини. Започна мощен земетръс и всичко наоколо, включително и самият Император, се разпадна на каменни късове, които, сякаш подети от невидим водовъртеж, закръжиха из прост­ранството. Бях вкопчена в скалния къс под мен и плувах из празнотата заедно с въртящите се каменни ръце и крака на Императора. Едва успях да се добера обратно до изхода на картата. Излязох.

Имах чувството, че не съм видяла всичко, и затова се върнах за трети път. Тогава отделните канари като в пуснат отзад напред филм отново се сглобиха, възстановявайки пустинна­та земя и Императора в далечината. Това стана със стържене и в един момент късовете така се наместиха, че пукнатините изчезнаха напълно, сякаш се сраснаха.

Императорът отново седеше на трона си. Вече не се ронеше. Отдалеч се чуваше шум от маршируващи крака. От хоризон­та се зададоха войски. Войниците бяха бронирани и с човешки ръст. Пред краката на Императора се прегрупираха в шахматни квадрати и застанаха мирно в пълна бойна готовност.

Излязох.

Това са царете, чиято власт отдавна

беше увенчана от върховния Бог, чиято

победа беше решена от неговата десни­ца,

чиито награди бяха готови още преди

те да покажат мъжеството си във

войната, чиито трофеи бяха поставени

още преди схватката, за които беше

предопределено не само да царуват, но и

да бъдат храбри, от които варваринът

се стряска още преди да са потеглили.

XIII За страданието на затруднената

ОТ ТЯЛОТО ДУША

* * *

Папата? Че колко дивизии има той?

Йосиф Сталин

Приближаващата буря

от Уинстън Чърчил

Научи се да бъдеш полицай, защото това

не може да се импровизира. Що се

отнася до занаята да си папа,

по-нататък ще разбереш. Всеки може да

бъде папа; доказателството е, че

самият аз станах.

Папа Йоан XXIII

По-късни агиографически предания

го обрисуват като проповедник

из живописните пазари и пристанища

на Мала Азия, на Сирия и Индия.

Тоягата му като съвест тропала

по нечестиви пътища и мозъци.

Иван Теофилов Вартоломей

ПАПАТА (ВЪРХОВНИЯТ ЖРЕЦ)

Петицата най-ясно разкрива себе си, когато се представи ка­то 4 + 1. Към материята, съста­вена от четирите елемента или четирите посоки на света, се прибавя нов фактор: духът. Ето защо това е числото на човека, материя и дух, четири крайника и глава. Човекът с изпънати ръце и крака се вписва в пентаграма, или петолъчна звезда, която в окултизма е символ на микро­космоса. Това е вселената на индивида, която възпроизвежда на земен план макрокосмоса, голя­мата Вселена.

В този смисъл няма да е из­ненада, ако кажем, че Папата, или Жрецът, е създателят и пазителят на догмите на официалната религия. Той проповядва сред материята, но работи с духа.

Между Жрецът и Жрицата има множество прилики: троновете и на двамата са между две колони, и двамата са своеобразни проводници на Божията воля на Земята, и двамата са облечени в подобни роби. На пръв поглед те са аналози, но в действителност владеят различни сфери на съществуванието. Зад трона на Жрицата се намира скритата врата към несъзнаваното, докато двата стълба зад Жреца са колоните

върху които се крепи религиозната институция. Символът на духовната власт, тиарата, увенчава главите и на двамата, но докато белият воал около главата на Жрицата говори за чис­тота на мислите, белите ръкавици (в някои колоди - ръкави) на Жреца говорят за чистота на действията. Жрицата владее тайната на индивидуалното преживяване; тя е искрата на Бога, възприета като прозрение. Жрецът е обществена фигура; той осъществява богослужението сред хората. Жрицата слуша ин­туицията си, Жрецът казва кое е правилно. Някак си тя е по-скоро Жрица, докато той е по:скоро Папа.

Както Папата благославя праведните християни и опроща­ва греховете им, така и древният жрец е направлявал мистерийните обреди като пръв сред посветените. Оттук някои окултисти правят заключението, че Папата е пазител на тайно зна­ние. Това не е точно така. Целта на Папата/Жреца е да пропо­вядва знанието си, независимо дали пред целия свят, или пред ограничен елит.

Друго често срещано недоразумение относно неговата пер­сона е, че го представят като отегчителен чичко, вторачен във вехтата си кондика. Това е и вярно, и не е. Жрецът учи на благотворни за обществото истини, които за самия него може и да са очевидни, но за другите не е задължително да са. На­пример през 1762 г. Жан-Жак Русо написва „Гражданския договор”, където се впуска в защита на правата на редовия човек и срещу идеята, че има богоизбрани по рождение. Трак­татът се е сторил скандален на аристокрацията, но от сегаш­на гледна точка изглежда, че Русо просто е казал очевидното. Русо е едно от най-талантливите пера на Просвещението и през призмата на Тарото се вижда като „Папа” на своята „ре­лигия”, независимо че именно просвещението се бори срещу „мрачните догми” на църквата в защита на разума, науката и човешките права. Жрецът задължително проповядва учение, нищо по-малко от това.

Императорът се разпорежда със съдбите на хората, докато Жрецът е законодател в духовната област. Той казва кое е добро и зло, какви са нещата и как трябва да бъдат. Пропо­ведта му не е просто даване на съвети. Тя трасира пътищата, по които може да се трансцендира настоящият свят.

Ако трябва да потърсим по-конкретния прототип на Жре­ца, вероятно ще го намерим в цар Соломон, последният владетел на обединен Израел. Прочут навред с мъдростта си, той властвал дори над обитателите на скрития свят и можел да им Заповядва. Това обаче не му пречело да бъде отличен администратор и за да подобри управлението, разделил Израел на 12 области. Ако има връзка между света на демоните и тери­ториалното деление, то тя е в цар Соломон. Тук отново се връщаме на символизма на петицата - духът и материята на­мират пресечната си точка в човека.

При египтяните Жрецът е Тот, посредникът между волята на боговете и хората. Тук обаче Тот не е в аспекта си на покъсния, неуловим като живак Хермес, а е като древния писар на колегите си по безсмъртие. Не случайно той е свързан с Луната, която е била смятана за посредник между слънчеви­те лъчи и Земята. Наричан „сърцето и езика на Ра”, Тот формулира и записва всички магически думи на сътворението в Акаша, паметта на света. Също като Каин и Авел Фокусникът и Жрецът имат общ корен, но крайно различни проявления.

На гравюрата Жрецът е вдигнал благославяща ръка над два­ма богомолци, коленичили, за да изразят вярата си. Единият от тях е с жълта мантия и представлява човека на мисълта, а другият е с червена и представлява човека на действието. В ръката си Жрецът държи лотарингски кръст с три напречника. От XV в. нататък само папата е имал право на такъв кръст. Кръстовете с два напречника са били привилегия на кардина­лите и архиепископите, а епископите са ползвали обикновен. Става ясно, че тройният кръст е символ на църковната йерар­хия. Но кръстът сам по себе си - с вертикалната и хоризон­талната си ос - означава връзка между небето и земята и в този смисъл споделя символизма на дървото или стълбата. Кръстът, изобразен на картата, има максималния брой в зе­мен план стъпала до небето.

През призмата на аналитичната психология ще видим Па­пата като „мана-личност”. „Мана” е меланезийска дума, взе­та от антропологията. Означава свръхестествена и непреодо­лима сила, излъчвана от някои личности, които общуват ед­новременно с видимия и невидимия свят. В определени пери­оди от живота си човек е силно чувствителен към влиянието на мана-личността. Покръстването, инициацията, излекуването или желанието за вътрешна реформа карат човека да търси напътствие от авторитет. Надеждата му е, че ще получи не съвет от смъртен събрат, а отвъдно послание, предназ­начено да извиси съзнанието му. Днес все по-често мана-личността се нарича „харизматична”.

Като човек Жрецът е този, който знае кое е правилно, на първо място в религията, но и не само там. Той може да е политолог, модист, литературен критик, философ, светски хро­никьор. Не е изключено да стане и досаден с категоричните си позиции - този, който благославя едно, осъжда друго. Вся­ка година се провеждат конкурси за най-грозно облечена пуб­лична личност, за най-лош филм, за най-неприятна песен, при това успоредно с раздаването на престижните награди. Съдни­ците и в двата вида конкурси са едни и същи хора - тези, които знаят какви трябва да бъдат нещата. А кварталният ва­риант на по-горния снобски Папа е известният на всички мърморко с обществена насоченост.

Жрецът в литературата: Дон Хуан от книгите на Карлос Кастанеда. Жрецът обаче е по-често писател, отколкото герой: Платон, Аристотел, Цицерон, Тома Аквински, Августин Блажени, Макиавели, Петър Дънов - Учителя. Тук освен философите и авторите, описващи живота си с поучителна цел, спадат и полумитологични личности с неясна идентич­ност, но съществуващи текстове: Християн Розенкройц, Хермес Трисмегист.

Жрецът в киното: „Мисионерът”, „Мойсей”, „Ганди”.

Жрецът в историята: Апостол Павел, Кирил и Мето­дий, Томас Джеферсън, автор на „Декларацията на независи­мостта” на САЩ, Отец Паисий, Хан Крум - законотворецът, Цар Борис - кръстителят, Пако Рабан - визионерът. Революционери-теоретици като Робеспиер и Ленин. Фараонът Ехнатон, който основава първата в света монотеистична религия. Концептуалисти като Анди Уорхол. Хамурапи, царят на Ва­вилон, който оставя първия писмен законник. Сведенборг, Конфуций, Петроний и т.н.

Ключ към психологическото състояние на Пътуващия през картите: Пътуващият търси напътствие. Вече знае, че светът се управлява не само от силата, но и от морални, етически и естетически правила. Обществото започва оттам, където човешките критерии за добро и зло се надградят върху природния закон. Пътуващият добива усет и за това, на което сам може да научи околните.

Тълкуване при гадаене: Повишение, благословия. Тържествен обряд за смяна на социалното положение. Изява в писането, философията, науката, църковно­то дело, културата, правото. Успявате да наложите цялостен възглед за света, който ще се възприеме. Действие, което ще срещне подкрепата на общество­то. Силно заявена морална позиция. Добър съвет.