Кога и как се появяват картите Таро

Даото [пътят], което може да се обясни,

не е вечното Дао,

Името, което може да се назове,

не е вечното Име.

От Безименното произхождат Небето

и Земята,

От Назованото се раждат всички неща.

ЛаоДзъ, 604-531 Пътят на Лао Дзъ

Честото споменаване на Египет и Древна Гърция вероятно вече насочва към идеята, че Тарото идва от незапомнени вре­мена. Папюс (1865-1916), класик в окултните учения, а ина­че френски лекар със собствена клиника, разказва следната легенда:

За да съхранят за бъдещите поколения мъдростта на Дре­вен Египет, жреците успели да я кодират в символите на Та­рото малко преди страната им да бъде нападната и опустоше­на от ордите на персийския цар. Картите, първоначално изра­ботени от метал или здрава кожа, бързо се превърнали в ха­зартна игра. Но точно такова било и намерението на жреци­те. Защото те знаели, че пороците не умират и че ръцете на нищо неподозиращите варвари ще пренесат през времето скритото съобщение до онзи, който може да го разчете.

Лесно е да се забележи, че Тарото тайно и явно нашепва за връзките си с египетския мистицизъм, като се започне от ви­димите символи - сфинксовете на Колесницата или над Коле­лото на съдбата - и се стигне до херметизма, залегнал в тълку­ванието. Оттук нататък обаче започват по-едрите и по-дреб­ни несъответствия.

Херметизмът е езотерично учение, приписвано на мистич­ния египтянин Хермес Трисмегист („Трижди Великия”), или Тот (египетският бог на мъдростта). Осемнадесетте трактата, които съставляват книгата на учението, известна под името „Corpus Hermeticum”, се превръщат в извор на вдъхновение за ренесансови мислители като Марсилио Фичино, Пико делла Мирандола и Джордано Бруно. Всички те са еднакво доб­ре запознати както с християнската теология, така и с пред-християнските и мистичните тълкувания на света - Фичино е първият преводач не само на „Corpus Hermeticum”, но и на събраните съчинения на Платон на латински; Мирандола при­зовава опонентите си на публичен диспут върху 900 посоче­ни от него теми, част от които са кабалистични; а Джордано Бруно, радетелят за връщането към една египетска традиция, изгаря на кладата1. Те всички вярват, че Вселената е безкрай­на, че Бог е универсалният дух и че всичко на света е проява на единен принцип, или на Божието присъствие във видимия свят. Това са всъщност и стойностите, защитавани в „Corpus Hermeticum”, чиято мъдрост без колебание те отдават на жре­ците по поречието на Нил.

Първото съмнение в датировката на херметичните тракта­ти идва от Исаак Казобон, учен от XVI в., който на базата на езикови аргументи и позоваванията на Хермес в други текс­тове заявява, че „Corpus Hermeticum”, не е бил писан на еги­петски, а на гръцки, и че не датира от дълбока древност, а е следхристиянски. И действително, първите съобщения за Трижди Великия се появяват през II в. сл. Хр. Посланията му обаче - толкова конкретни, колкото подхожда на едно скрито учение - се разпространяват с бързината на огън в дървена къща и само през следващия век той е многократно цитиран. Всяко тълкуване на алхимията, европейската езотерика или системата на Тарото са немислими без него. Днес положението с датировката на „Corpus Hermeticum”, според окултистите учението принадлежи на мистичния египтянин от древността, а според изследователите - на неизвестни гръцки философи от 1-Ш в.

Възможно е обаче разстоянието между двата лагера да не е чак толкова голямо, колкото на пръв поглед изглежда. Все пак през последните години от съществуването си (323-30 г. пр.Хр.) Египет е управляван от гръцката династия на Птолемеите, която Александър Велики довежда на власт. По това време столицата се премества в Александрия - космополитен град с големи гръцки и юдейски общности, който трупа с ед­наква бързина и богатства, и визии за света. Нищо не пречи философията на херметизма да е съществувала в Египет от­преди Христа и да е била записана на гръцки след идването на римляните.

Появяват се и други несъответствия между Тарото и него­вия традиционно изтъкван от окултистите египетски произ­ход. Например картата на Глупака, макар и в някои колоди да не е номерирана, обичайно се отбелязва с нула и това е важно. Нулата не е била позната на древните жреци по поречието ни Нил. За тях целият свят е бил запълнен и „нищото” не е съществувало нито в природата, нито в математиката, въпре­ки тройната система от календари, по които са изчислявали времето си - слънчев, лунен и сириуски. Вавилонците са из­ползвали писмени знаци за числата хиляди години преди да стигнат до идеята за нулата. Дори тогава тя е била знак за различаване на цифри от рода на 102 и 120, но не и за „нищо­то”. Майте са се добрали до нулата около I в. Индусите за­почнали да я изписват около 5 века по-късно. Индийската дума „Суния” (празнота) преминава в арабската „сифр” и в Европа идва едновременно като „цифра”, „шифър” и „zero” (нула). Тези факти показват, че от каквито и източници да черпи символиката си Тарото, системата не се е появила в цялостен вид от крайно дълбока древност.

До същия извод може да доведе и един бърз преглед на кос­тюмите върху картите. Фокусникът, Обесеният, Глупакът и други персонажи са облечени по европейска мода. Това важи включително и за скелета на Смъртта, който едва през Сред­новековието хваща косата, за да посича хорските тела. Трудно е да се повярва, че Обесеният е съществувал в продължение на хилядолетия гол и чак при обнародването си се е наметнал с нещо актуално от епохата на Кръстоносните походи.

Тук вече възниква въпросът, каква връзка имат всички тези опити за датировка с арканите. Ако легендата е просто легенда и в този смисъл е фактологично невярна, може би в света на Тарото тя е по-важна от самите факти. При него истината трябва да се търси в метафоричен план. Ще се опитам да покажа как:

Има един бог, при който космическата сила се спуска от небесата, за да се въплъти в човешко тяло. Като човек той се изправя пред неизбежността на смъртта, но постига и славата на възкресението. Основава храмове и дава на хо­рата закони, според които да живеят. Те вярват, че след смъртта си ще се изправят пред него и само той може да им донесе вечен живот, защото ще ги съди според делата им на земята.

Ако някой вече се е досетил, че става дума за Озирис, ко­гото египтяните са почитали хилядолетия преди новата ера, има право. Ако пък е разпознал в описанието друго свещено име, това само доказва, че човечеството не се отказва от тайн­ствата си и ги пази независимо дали империите рухват, или се въздигат. В този смисъл изработването на картите не е нужно да съвпада по време с началата на символите в тях.

Вие сте само карти за игра!

Луис Карол

АЛИСА В СТРАНАТА НА ЧУДЕСАТА

Интерес на истината първите карти се появяват доста след Античността. Най-ранните сведения идват от Китай и Ко­рея и запазените образци са датирани около XI в. Колодите имали четири бои, наречени Монети, Нанизи от монети, Множество нанизи и Десетки множества. Според китайски речник от 1678 г. картите били измислени за развлечение на Императорските наложници. Лесно е да се предположи, че европейски търговци са ги донесли от Изтока (заедно с идеята за книжните пари, които също произхождат от Китай и със сигурност са оказали не по-малко въздействие върху ев­ропейската цивилизация). Няма обаче конкретни сведения кога, как и дали картите са били пренесени именно по този начин.

А откъде биха могли да идват четирите бои на европейски­те колоди? Някои търсят отговора в четириръкото индийско божество Ардханари, което представлява полумъж (Шива) - полужена (съпругата му Деви). В четирите си ръце държи Чаша, скиптър, меч и пръстен, които много напомнят на чашата, жезъла, меча и монетата от малките аркани. Може сим­воликата на Тарото да е заимствана от Ардханари, може и да не е, но що се отнася до самите карти, то те се появяват в Индия едва през XVI в., донесени от европейците.

Твърди се още, че арабските нашественици или циганите донесли картите в Европа, но по този повод Алфред Дъглас, съвременен автор на книги за Таро, обръща внимание, че в „Хиляда и една нощ” никъде не се споменава за подобна игра, циганите, независимо от заслугите им по разпространението на картите, се появяват в Европа чак около средата на XV в.

Според друга теория картите Таро идват от Тамплиерите - орден, основан през 1118 г. с цел да пази от разбойници пъти­щата до Божи гроб. Рицарите пътували много, имали пряк до­сег с Изтока и споделяли специфични ритуали в затворената си общност. За съжаление и тук аргументите трябва да се прие­мат на вяра. Независимо от всички обвинения в ереси, които през XIV в. кралят на Франция Филип IV Хубави отправя към монасите воини, няма данни някой от тях да е притежавал лично тесте. Все пак по-вероятно е великият им магистър Жак дьо Моле да е бил изгорен на клада заради материалното бо­гатството на ордена.

Много окултисти смятат, че картите Таро са съществували в Европа далеч преди Средновековието като поредица от изо­бражения или книга с несвързани страници в недостъпната обител на някоя херметична ложа и поради неизвестни при­чини са се „разхерметизирали” около XIV в. Уви, тази теория съвсем не се нуждае от доказателства, защото ако такива лип­сват, значи тайната е била добре опазена.

Става ясно, че картите Таро наистина идват от незапомне­ни времена, защото времето на създаването им просто не е запомнено. От оскъдните факти, изложени дотук, можем само да обобщим, че картите като средство за игра са пренесени от Далечния изток, но окултната система на Таро, в която се преплитат стремежът към самоусъвършенстване на алхими­ците, дуализмът на гностиците (катарите, богомилите, манихеите), номерологията на питагорейците, буквените съответ­ствия на кабалистите, мистериите на египтяните, митовете на варварите и добродетелите на християните, едва ли някога е била внасяна в Европа. С други думи, ако нещо е породило европейската култура на Ренесанса, то е породило и Тарото.

А кога точно се появяват първите образци? През 1392 г. е била изписана специална колода карти за разсейване (или със­редоточаване) на лудия крал на Франция Шарл VI (1368-1422). Това се знае със сигурност, защото ковчежникът му е отмет­нал разхода през февруари същата година в счетоводната си книга. Известно е също и че през 1415 г. младият херцог на Милано - Филипо Мария Висконти (1392-1447), си поръчва лично Таро с пълен набор от малки и големи аркани. Картите се появяват като че изведнъж, бързо набират популярност и италиански, и френски благородници се надпреварват в заяв­ките си при художниците. Вероятно високопоставеният ин­терес към Тарото, а може би и бързото масовизиране на упо­требата му, парализира реакцията на църквата, която по онова време се отнася със занижено търпение към всички алтернативни пътища на прозрението.

Как вървят нещата в Германия можем да проследим по години:

1289-1299 Кодексът на Нюрнберг все още не е включил кар­тите в списъка със забранени игри.

1378 Картите са забранени в Регенсбург.

1380-1384 Картите са разрешени от Кодекса на Нюрнберг.

1423-1477 Градските архиви на Нюрнберг посочват някол­ко жени като художнички на карти.

1440 Играта на карти е разрешена в Щутгарт.

Какъв е резултатът от всичко това?

1463 г. Вносът на карти в Англия е забранен от крал Еду-ард IV, за да се защитят родните производители.

СИМВОЛИТЕ В ТАРОТО

Погребаха го, но в светещите прозорци

през цялата траурна нощ книгите му,

подредени по тройки, бдяха като ангели

с разперени криле и изглеждаха в

очите на оня, който вече не бе,

като символ на възкресението му.

Марсел Пруст в търсене на изгубеното време, 1913

Вариантът от 78 карти, или класическото Таро, чийто извес­тен представител е Марсилската колода, не е бил единствен. Колодата на Андреа Мантеня например съдържа 52 карти, които изобразяват десетте състояния на човека, Аполон и де­ветте Музи, десетте науки, трите космически принципа, се­демте добродетели, седемте планети, трите сфери на непо­движните звезди, Първоизточника на движението и Първо­причината. Флорентинското „Минкиате” включва зодиите и достига до трудните за държане 98 карти, а Болонската коло­да се ограничава до 62. Тези „различни тара” се произвеждат и досега, като междувременно се създават и нови.

Характерното за всяка система е, че се стреми да изрази своеобразната си философия и да събере „цялата мъдрост на човечеството” в единно цяло. Тарото от 78 карти обаче от самото начало взема превес над останалите и по отноше­ние на него стремежът е „цялата мъдрост на човечеството” да се побере или открие в рамките на тези 78 карти, без да се добавят нови. Оказва се, че безхитростният рисунък (или по-точно, дървеният отпечатък) на Марсилското Таро е винаги готов да се допълни с някое ново значение, че и да крие едно повече.