Обърната: Неприятна, но лишена от острота развръзка. Нисък дух. Катастрофата преминава като гротеска: болката е по-малка, но и трагичната висота липсва

Медитация (Не четете, ако имате намерение да медити­рате, но още не сте го направили.)

Когато влязох в картата, вътре бушуваше буря и дъждът се лееше като из ведро. Беше непрогледна нощ с черно небе. Свет­кавици удряха самотната кула една след друга.

Внезапно от нея паднаха мъж и жена по пижами. Покривът излетя като издухан. Отдолу се разкри спалня с двойно легло, с чехли и килимчета от двете му страни - едното черно, другото бяло. Над леглото имаше префърцунен семеен герб. След миг всичко лумна в жълточервени пламъци и от прозорците изле­тяха горящи бели гълъби. Мъжът и жената се изтъркаляха в нещо като ров, опасващ кулата, сега пълен догоре с вода. Ця­лата земя наоколо беше залята от мътни порои до колене.

Тогава, без да искам, започнах да се издигам нагоре и наго­ре в мрачното небе, а кулата под мен ставаше все по-малка. Далеч над земята чувството за дъжд изчезна. Вече виждах кулата не като висока сграда, а като малък светъл кръг точно под мен. Каменният й зид ограждаше огъня като в чаша, об­градена от тъмносиния кръг на защитния ров. Видяна оттук, Кулата приличаше на огнище, ярко око или мандала и беше прекрасна за гледане, хармонична и правилна.

Заспусках се надолу и отново стъпих върху наводнената земя. Мъжът и жената изпълзяха кървави от рова, изкатериха се като полипи по стените на кулата и влязоха да умрат в пламъците.

Излязох от картата.

Първо, в разпадането на материалното

тяло предаваш самото тяло на промяна, и

видът, който си имал, става невидим, и

характера ти, вече обездвижен, го предаваш

на демона. И сетивата на тялото се

завръ­щат към изворите си, като стават

техни части и се присъединяват към енергиите.

А гневът и желанието остават в безсловесна­та природа.

И така, човекът се устремява нагоре през

хармонията и на първата зона предава

енергията на нарастването и намаляване­то,

на втората - изобретяването на злините,

обездвиженото коварство, на третата

- обездвижената измама на желанието,

на четвъртата - водаческото високомерие,

лишено от удовлетворение, на петата

- безбожната дързост и безочлива­та грубост,

на шестата - злите помисли на богатството,

обездвижени, на седмата - подлата лъжа.

Поймандрес на Хермес Трисмегист

* * *

Той беше изморен. Седна. Аз се настаних

до него. След кратко мълчание допълни:

- Звездите са хубави заради едно цвете,

което не се вижда...

Антоан дьо Сент Екзюпери

Малкият принц

И казаха: Где е Юдейският цар, който се

е родил? Защото видяхме звездата му на

изток и дойдохме да му се поклоним.

Матей (2:2)

Тя плаче. Покачена на облак, наградена

с луна. Красавица руса с коса избуяла

(като черното - бяла) като бялото

- черна: зла страст у човека звезда вечерна.

Тя стриже свойта коса

пред едно огледало. Гола -

облечена само в своето тяло.

Ани Илков Картина

ЗВЕЗДАТА

Седемнадесет ни връща към ос­мицата на ново ниво (1 + 7 = 8) и това е голямо облекчение след тази силна поредица от разкри­ващи тъмното си лице числа. Осем, вертикално изправеният знак на безкрайността, показва, че нищо лошо не е окончателно и нищо страшно не е завинаги. Осем, числото на космическото равновесие, идва, за да надгради злото с добро, да окуражи неща­стника и да повдигне падналия.

Звездата е картата на надеж­дата. Най-устойчивият ориентир за моряка и едничката сигурност за нощния пътник, звездата е ангел хранител. Тя е пътеводната светлина в живота и окото на Бога, който бди дори над най-нисшите си твари. След „черната нощ на душата” Звездата е първият пробив в мрака, който ни приканва да продължим. Звездата е личната пътека под краката на всеки.

На картата Звездата е изобразена като дългокоса девойка, която излива вода от две делви в езеро. Езерната вода симво­лизира тайната на живота, докато течащата вода е „жива вода”. Делвите в ръцете на девойката показват как водата може да се преобразува от езерна в течаща. Сините и коси разкриват, че тя мисли със сърцето си. Зад гърба й се вижда Дървото на живота, върху което е кацнала птица или пеперуда, в зависи­мост от колодата. Младата жена е гола и несмутена от това, сякаш е в райската градина отпреди грехопадението. Но неза­висимо от всички прилики, градината на Звездата не е Едем. Никой не тръгва от градината на надеждата, а само отсяда в нея. Като оазис или попътен пристан, тя става видима едва след първото препятствие по пътя. Що се отнася до дрехите, надеждата винаги е била гола.

Езерото в нозете на Звездата крие неизвестни дълбини. Во­дата, която в 17-ата карта е като радостна новина след зати­шие, все пак никога не е напълно еднозначна, защото както е породила живота, така може и да го отнеме. Хората открай време са подозирали, че езерата крият чудовища в недостъпни­те си дъна, макар това да не е спряло никого да утолява жаж­дата си от бистрата им повърхност. Пренесено върху живота, символичното значение на водата разкрива, че той може да е тревожно непрозрим в дълбините си, но дори малко от щед­ростта му стига, за да подкрепи пътника в дългото му усилие.

Водата още възражда, лекува рани и отмива болката. С де­ликатната си настойчивост тя е единствената стихия, която успешно се противопоставя на огъня. Така Звездата в своята крехкост и ранимост надмогва ефекта на Кулата, като напом­ня, че още има какво да се прави и накъде да се върви. Със Звездата завършва една скрита серия на изпитание през че­тирите елемента: Умереността (въздух, андрогин), Дяволът (земя, андрогин), Кулата (огън, фалическа) и Звездата (вода, женска). Всяка карта е отговор на предходната, като пренася част от белезите й, но е противоположна в най-важните. Звез­дата е окуражаващото завръщане върху изгубения съдбовен път. Тя е и началото на една нова серия от небесни тела с влияние върху човешкия живот. От нея погледът се вдига от земята и се отправя нагоре с дързостта, с която персонажите от първата десетка на големия аркан имаха куража да гледат. Те обаче не бяха се борили със съмнението.

Звездата е това, което древните гърци са наричали „психо-помп”, или водач на душите. Юнг използва думата, за да обозначи свързващото звено между човека и чувството му за неговата висша цел, съдба или призвание.

В живота Звездата се проявява като неочаквана среща, нова работа, предложение, помощ, телефонно обаждане, обещание за ново бъдеще. На нея социалната висота й е чужда и тя е еднакво добра както към Глупака, така и към Императора. Това е още един контраст между Звездата и Падащата кула, която задължително включва високомерието да си нещо повече от другите.

Звездата на фона на черното небе е дългоочакваната „светлина в тунела” за този, който е сломен от Кулата, и дори за оня, който не е оживял след нея. Според майте звездите са душите на мъртвите, а пророк Даниил казва: „И много от спя­щите в земния прах ще се събудят - едни за вечен живот, дру­ги за вечен укор и посрама. И разумните ще сияят като свети­лата на твърдта, и ония, които са обърнали мнозина към правда - като звездите, вовеки, за всякога” (Даниил,12:2,3). В Тарото всяка карта може да се окаже изход, но това просто се смя­та за нова врата. Надеждата не би съществувала, ако не мо­жеше да се пребори с края.

В горната половина на картата са изобразени осем осемлъчни звезди, като една от тях е централна и по-голяма. Специалното й положение напомня за Слънцето, но дори това да е така, в 17-и аркан то е още далече и се вижда като звезда. Осемте лъча влизат в пряка аналогия с осемте листчета на лотоса от традиционните будистки изображения. Въпреки че търсенето на връзки между будизма и Тарото е непосилна задача, аналогията е впечатляваща: лотосът разцъфтява над първичните тъмни води, за да огрее света с чистотата си.

Според някои окултни тълкуватели Звездата е Венера, а според други броят на изобразените небесни тела сочи към Плеядите. Звездата обаче най-вероятно е почитаният от егип­тяните Сириус - най-яркото нощно светило, което се вижда почти от всяка точка на земята. Появата му на северния не­босклон е предвещавала годишния разлив на Нил и началото на изпълнен с труд и очаквания за благоденствие живот. Сатис, богинята, свързана със Сириус, е била почитана като дарителка на водата. Тя е донасяла не само период на нов растеж, но е можела и да очиства душите.

Корони от звезди носят Богородица, Изида и Ищар. В алхимията осемлъчната звезда означава постижение и завършеност. Преди две хиляди години звездата над Витлеем свиква мъдреците от Изтока и цяла нова епоха започва началото си от едно новородено дете сред пустинята. Смята се, че звездната карта определя съдбата.

И дори падащите звезди изпълняват желания.

Звездата в литературата: „Одисеята” на Омир, „Големи­те надежди” на Дикенс, „Дядо Йоцо гледа” от Иван Вазов, „Си­яйна зора” от Джек Лондон. В живота има и напразни надежди, което Тарото показва с обърната карта на Звездата: „Спасова могила” от Елин Пелин, „За мишките и за хората” от Стайнбек. Добри примери за всеобща надежда са „Туркия ке падне” в „Под игото” и „Тогава Радецки пристига със гръм” в „Опълченците на Шипка”. Много често Звездата е едва ли не главен герой в биографичните романи, като „Магелан” или „Страдание и възторг” например, където пътят на живота е специално под-чертан с познание от по-късна дата. „Към фара” от Вирджиния Улф е очевиден пример още със заглавието. „Пинокио” е тук заради Феята със сините коси.

Звездата в киното: „Списъкът на Шиндлер” - надежда за оцеляване, „Братко мой, къде си” - надежда за свобода, „Проглеждане” - надежда за излекуване, „Воден свят” - надежда за място под слънцето, „Изкуствен интелект” - надежда за обич. Филми за кариерата на спортни, кино и поп звезди, в които обикновено се разкрива не как „блестят”, а какви мъки изтърпя­ват, докато реализират таланта си.

Звездата в историята: Генуезецът Христофор Колумб тръгва да търси пряк път по море до Азия, но вместо това открива Америка. Опитите му да намери финансова подкре­па за експедицията започват през 1484 г. с португалския крал и едва през 1492 г. Фердинанд, крал на Кастилия, и кралица Изабела му отпускат сумата.

Ключ към психологическото състояние на Пътуващия през картите: След преодоляното препятствие Пътуващият продължава напред, защото сега по-добре знае кой е и освен това нищо не му тежи.

Тълкуване при гадаене: Пътеводната ви звезда бди над вас и ви закриля. Надежда, нови възможности. Вяра, вдъхновение, прекрасни перспективи, оптимизъм. Подновяване на жизнените сили. Подадена приятел­ска ръка в труден момент. Не ви е лесно, но помните за къде сте тръгнали. Събитие, което ви вдъхва кураж.