Учен, изследовател, писател, самотник, майстор в рядко изкуство

Обърната: Страх от вътрешния живот, страх от са­мотата, страх от тъмнината; нежелание да научите нещо ново, нежелание да се развивате. Малко четене би помогнало. Ненужна самоизолация.

Безпомощен човек, неспособен да се справи и с най-дребния проблем. Някой, който не иска да порасне.

Медитация (Не четете, ако имате намерение да медити­рате, но още не сте го направили.)

Когато влязох, навсякъде около мен цареше непрогледен син мрак. Видях синкавия фенер на Отшелника в далечината и се затичах към него. Но макар той да ходеше по равно, аз се спъвах в невидими остри камъни и пропадах в неочаквани дупки. Отмина ме, без дори да го приближа, и светлинката изчезна зад плаща му. Сега вече нищо не виждах. След някакъв завой отново забелязах фенера му и този път успях да го догоня. Отшелникът спря да ме изчака, и видях, че цялата му предна част излъчва светлина - синкава, фосфорес­цираща.

Той се наведе и събра около себе си сухи съчки - въпреки че наоколо нямаше нито едно дърво - и запали огън. Синка­вите пламъци светеха, но не топлеха. Двамата седнахме край огъня, а Отшелникът се подсмихваше и си чертаеше нещо с пръст в пясъка. После се изправи и разбрах, че времето, кое­то бе решил да ми отдели, е изтекло. Взех горяща пръчка от огъня и тръгнах по своя път. Отшелникът бързо се отдалечи и изчезна.

Когато приближих пламъка до земята, за да видя къде вървя, от сухата почва поникна синкаво цвете, което фосфоресци­раше като лицето на Отшелника. Наведох се, за да го откъсна, но един глас каза: „Не късай”.

Това бяха единствените думи, които чух там, и то не бяха казани от Отшелника.

Излязох от картата

И които разбраха вестта и се потопиха

в ума, те станаха причастни на знание­то

и съвършени хора, приели ума.

А които отминаха вестта, те са словес­ните,

които не придобиха ума и не знаят

защо са се родили и от кого, и техните

чувства са близки до тези на неразумни­те

животни, и характерът им е гневлив и буен.

IV Кратер, или монада на Хермес към Тат

* * *

Три сезона въплъщават съзиданието и

завършеността, а един - гибелта и

наказанието: такъв е пътят на Небето

и Земята. Отначало се възвишава, след

това спада, отначало се ражда, след

това загива: такъв е неизменният закон

на човешкия живот.

Из Четири канона

на Жълтия владетел, II в. пр.н.е.

Съдбата е като пазар, където, стига да

поседиш, ще видиш неведнъж как падат

цените.

Франсис Бейкън Есета

За къща дядо ми пести

и легна най-накрая в нея.

Сега в земята здраво спи.

А в къщата му аз живея.

Георги Борисов Къща

КОЛЕЛОТО НА СЪДБАТА

Десетката ни отпраща обратно към началото, защото 1+0=1, но никога не можем да се върнем напълно там, защото вече сме пробили в нивото на двуцифрените числа. Настъпила е промя­на. Всичко започва отново, но тава не знача, че ще е същото. Предишната единица, Фокусникът, беше човек на действието. Личност, която следва воля­та си, реализира себе си. След Колелото на съдбата се задава светът на последствията.

Десети аркан има скрита връзка и с една друга карта, която протича през знака за „нищо”. Глупакът е свързан с Колелото на съдбата не само чрез формата на 0, той буквално е привързан за него. На немислещата му глава се струпват всички беди, които си е поръчал с по­стоянните си хаотични движения. Човек без разум и въртележка без чувства - двете карти великолепно влизат една в друга независимо в какъв ред. Интересно е, че докато при Фокусника десети аркан играе по-скоро ролята на съдба, при Глупакът играе по-скоро ролята на провидение.

Това е така, защото обикновено смятаме, че само силните характери имат съдба. За по-хилавите остава късметът, т. е. нищо по-малко от Божията помощ. Десета карта означава прелом, промяна, разликата между вчера и днес, между днес и утре. Животът е състояние на по­стоянно изменение - детството се превръща в зрелост, а тя на свой ред в старост. Ако човек вярва, че краят на всичко идва със смъртта, то тогава пълният цикъл ще е само един, но според Тарото не е така.

Всяко движение е промяна, всяка химична реакция е про­мяна. Светът е съставен на база на цикличността и поради това съществува и до ден-днешен. В природата нищо не се печели, нито се губи, само се видоизменя. Хранителната ве­рига тръгва от тревата и стига до хищника, а след смъртта му отново се връща в земята. Сезоните се редуват в точна по­следователност, денят се редува с нощта, растящата Луна със стареещата, приливът с отлива, дъждът със сушата.

Не е трудно да се приеме и че добрите и лошите моменти, благоприятните и неблагоприятните условия, щастието и не­щастието също се редуват в живота на човек. Не случайно китайската гадателска книга „И Дзин” се нарича „Книга на промяната”, а не „Какво ще ви се случи оттук нататък”.

Живял някога китайски император, който, затруднен от по­стоянната необходимост да търси подходящ отговор на всеки въпрос, стигнал до идеята да се справи с проблема отведнъж. Повикал мъдреците си и им заповядал да намерят израз, кой­то да разрешава всички трудни ситуации. Мъдреците се събра­ли, умували и на уречения час му се представили.

- Всемогъщи - казал най-старият от тях, - измислихме вер­ния отговор. Каквото и да ви съобщят, казвайте: „И това ще мине”.

Тези всеприложими думи са оста на „Колелото на съдбата”. То изразява неумолимата цикличност на живота, сравнима само с природния закон. Досега всички разглеждани карти бяха по някакъв начин свързани с личното волеизявление. Справедли­востта от осми аркан като че ли се откъсва от тази логика и става атрибут колкото на вътрешното чувство за баланс, тол­кова и на външния свят; корените й са в човека, но изявата й е в обществото. Колелото на съдбата отива още по-далеч в своя­та незаинтересованост към човешките страсти. Може да се каже, че то довежда до изпълнение на законите на Справедливостта, макар че при него нищо не може да бъде сигурно. На­пример една неочаквана печалба може да бъде заслужена на­града, изпитание на характера, скрито наказание или просто събитие, което ще отмине без последствия. Нещата се случват, защото някъде вече са били задвижени. Никой не може да ги спре, а ако случайно се опита, всъщност им помага да се слу­чат. Колелото на съдбата ни дава ту повече, ту по-малко и сфинксът отгоре му не си прави труда да ни обяснява защо.

В живота си човек преминава през различни стадии по пътя към съзряването. Според Юнг психологическите достижения през първата половина включват раздяла с майката, постига­нето на силен Аз и придобиването на зряла идентичност. Тя включва брак, деца, професия и социален статус. Тези етапи биха могли да се проследят и чрез арканите от първата поло­вина на Тарото. Основният прелом обаче настъпва в средна­та възраст, когато акцентът се измества от жаждата за самоизява към търсенето на смисъл. След прехвърляне на билото Смъртта влиза в обсега на погледа. Десети аркан бележи този повратен момент в поредицата.

Връзката между съдбата и човека никога не е била особено ясна и това е още един въпрос, по който сфинксът над Колело­то си мълчи. Според някои „ние сме господари на съдбата си”, а според други „каквото ни е писано, това ще се сбъдне”. В една басня на Езоп се разказва как малко момче, уморено от дълъг път, легнало да си почине до ръба на дълбок кладенец. Тъкмо преди да се изтърколи във водата, Съдбата се появила, разтърсила го и му казала: „Момче, моля те, събуди се, защото ако паднеш в кладенеца, хората ще хвърлят вината върху мене и ще ми излезе лошо име. Вече знам, че каквото и бедствие да се случи, смъртните ще ми го припишат, независимо с какви грешки сами са го предизвикали”. Вижда се, че Колелото на съдбата, което върти всички ни в превратностите на живота, черпи енергия и от собствените ни действия. Но ако изчетем наново притчата, ще забележим, че Съдбата си е направила труда лично да предупреди момчето. Което показва, че от са­мото начало не е имала намерение да го удави.

При будистите колелото е древен символ на съдбата и кармата. Цикъла на раждане, живот, смърт и прераждане те наричат Самсара. Завръщането на духа в материята чрез ново раждане не е чак толкова радостно, колкото на един всестран­но задоволен европеец може да му се стори, защото чрез него се изплащат греховете от предишния живот. Но в Самсара е и възможността човек да се научи да различава доброто от зло­то. Телата се сменят едно след друго, докато душата не осъзнае единството си с универсалната душа. Тогава свободна тя на­пуска вечно менящото се, но еднообразно колело.

На Колелото от десета карта са привързани две човекоподобни същества, така че ако едното се издига нагоре, другото слиза надолу. Това, което се издига, е жълто (интелект), а това, което се спуска, е розова охра (материя). Тук съобщението е ясно - разумът издига духа, а стремежът по материалното го завлича надолу. Не е трудно обаче да се предвиди какво ще стане, когато разумното същество стигне на върха, а материалистичното - на дъното. Все пак и двете са приковани върху общ механизъм.

Според една българска поговорка „Един го канят за сватба, друг за брадва”, а според англичаните „Това, което за един е храна, за друг е отрова”. Никое от двете народни наблюдения не прави връзка между щастливеца и несретника, доволния и недоволния, не коментира справедливи ли са разликите между тях, или не. Просто така стоят нещата; пътищата, макар и ус­поредни, се разминават. И двете пословици говорят за съдбата, която е обща за всички нас, но различна за всекиго.

Сфинксът над Колелото е особена порода. Той не е ведрият човеколъв от египетската пустиня, а древногръцкият му родст­веник - същество с човешка глава, тяло на лъв, крила на орел и змийска опашка. Изпратен от Хера, за да накаже гражданите на Тива, сфинксът се установил на хълм край града и пресре­щал всеки пътник със загадката си: „Кое е това същество, кое­то сутрин ходи на четири крака, денем на два и вечер на три?”. После изяждал нещастниците, които не успявали да отговорят. Един ден край сфинкса минал Едип и като видял, че лошо му се пише, напрегнал се и измислил отговор: „Човекът. Като малък пълзи на четири крака, порасне ли - ходи на два, а когато оста­рее си помага с бастун”. Сфинксът изгубил загадката си, по­беснял от ярост и се хвърлил в пропастта.

Така съществото, което цял живот ходи на различен брой крака, се преборило с пратеника на безсмъртните, като раз­крило верния отговор. По този начин сфинксът над Колелото на съдбата показва, че за привързаните към грижите на все­кидневието няма снизхождение, но има спасение. Освобож­дават се тези, които разберат, че отговорът е в самите тях.

Колелото на съдбата в литературата: „Възход и паде­ние на куртизанките” роман от Оноре дьо Балзак, „Възход и падение на Римската империя”, исторически труд от Едуард Вабън. „Пътешествията на Гъливър (в страната на лилипутите / в страната на великаните)” на Джонатан Суифт, „При­ключенията на Хъкълбери Фин” на Марк Твен. В „Мизъри” на Стивън Кинг читателката манипулира писателя, който по­ради прищявка на съдбата е попаднал в ръцете й. В „Приключенията на добрия войник Швейк” Швейк остава постоянно незасегнат, сякаш в главината на колелото. В този раздел спо­койно могат да влязат всички примери с главен герой Глупакът. Няма друг, който в такова забвение да се върти на жи­тейското Колело.

Колелото на съдбата в киното: „Плъзгащи се врати”, „Перфектно убийство”, „Портокал с часовников механизъм”,

„Дестини включва радиото”. В „Ефектът на пеперудата” при всяко връщане във времето на главния герой, ситуацията се развиваше по нов начин, но винаги един от героите губеше от промяната.

Колелото на съдбата в историята: През април 1814 г. Наполеон, разбит от войските на цар Александър I, е заточен на остров Елба. През март 1815 г. той успява да избяга и с помощта на войската, изпратена срещу него, повторно завла­дява Париж. През юни 1815 г. е разбит при Ватерло и заточен на остров Св. Елена, този път сполучливо.

Държави, империи, диктаторски режими и цивилизации се въздигат и губят сила, за да бъдат превзети от следващите. Египет, Рим, Персия, Древна Елада - нищо днес не е това, което е било. Китай като че ли ползва собствено Колело на съдбата.

Ключ към психологическото състояние на Пътуващия през картите: След като е намерил себе си, Пътуващият вече е готов да осъзнае, че е вързан върху Колелото на съдбата, и това е първата стъпка към скъсването на оковите. Този, кой­то е намерил свобода вътре в себе си, ще я намери и навън.